Как остаряват артистите?

Как остаряват артистите?

Сещам се за два варианта - като Лили Иванова и като поета Борис Христов.

Не съм съдник, за да преценя кой е по-достойният.

Момо Капор е казал - някои хора остаряват като катедрали, други - като цървули.

Аз лично предпочитам да слушам гласа на Лили от старите грамофонни плочи. Това, което звучи и се показва сега, не е Лили. Може да е AI, но не Лили. 

Не ангажирам никого с това мнение.

Grand Li Orchestra?

WTF?!

От "снахата на Политбюро" и "Орфея" до "Grand Li". 

Трагикомедия, разбира се. 

Илюстрация на целия тъжен абсурд, в който живяхме, обитавайки по ирония на съдбата две напълно контрастни епохи, без да сме били възпитани, образовани или подготвени за гигантската амплитуда, за ценностната пропаст помежду им...

Мисълта ми е, че творецът трябва да остане верен на себе си. Независимо от житейските и стилистични обрати.

Иначе може да се превърне в кепазе, на стари години. 

Колкото и хиляди души да му ръкопляскат в "Арена Армеец".

Колкото и политици да се тагват от концерта, за евтина самореклама и да си погъделичкат суетата. 

Всъщност те не ръкопляскат ли на спомена?

А някои може би ехидничат?

Концертите на Лили не са ли някакъв музей на славата, пренаселен с восъчни фигури? Със сенките и пулсациите на едно по-щастливо и безгрижно битие?

Мадам Тюсо на соцестрадата?

И трябва ли да побеждаваме времето? В името на какво - на егоцентризма? За да докажем, че ще "пеем, докато дишаме"? По-скоро - ще се излагаме, докато сме живи, и ще градим усърдно митологията за самите себе си...

Не човек е трансцедентен, а талантът му. 

Как да осъразмериш духа и тялото?

Тога го могат алхимиците, а Grand Li не е граф Сен Жермен.

Или е, поне в очите на вярната си публика?

Да, в това би имало нещо красиво - в този често мъчителен порив да преодолееш биологията, ако все пак, отвъд спиритуализма, не надделяваше и комерсията.

Пиша това, не за да обиждам, а от болка. 

Лили Иванова ми е скъпа, тя е масов феномен, какъвто скоро няма да се роди, но не ми се иска към финала да изпада до кич, подведена от изкористени съветници и ласкатели. 

Темата е чувствителна, особено в бездуховни времена на интелектуална немощ. Нищо стойностно, уви, не се задава след старите ни артисти, но това едва ли е аргумент доброволно да деградират до карикатури на собственото си благочестие. 

Лили Иванова е храмът на българската популярна музика и е тъжно, когато разпознавам по фасадата му ерзаци на една опортюнистична иконопис.

Недялко Недялков