Морето гори, ресторантите горят, а въпросите стават все повече
Има нещо дълбоко ненормално в това лято по Българското Черноморие.
Докато туристите пекат телата си на плажа, някой сякаш пече и заведенията. Едно след друго. Ресторанти, барове, павилиони и сезонни обекти пламват, а след тях остават овъглени греди, пепел и един и същ въпрос: какво всъщност се случва?
Разбира се, нека бъде ясно още в началото – никой не казва, че собствениците са виновни за пожарите. Никой не твърди, че някой ги е запалил умишлено. Това е работа на разследващите органи, пожаротехническите експерти и застрахователите.
Но има право на въпрос.
И когато пожарите станат толкова много, въпросът вече не е клюка, а обществен интерес.
Това лято трудно може да бъде наречено обикновен пожарен сезон за заведенията по морето. Още през февруари избухна пожар в култовия плажен бар „Лагуна“ в Слънчев бряг. Инцидентът стана при изключително странни на пръв поглед обстоятелства – зимата, при дъждовно време и при липса на работещи заведения наоколо. Пожарът беше определен като видимо съмнителен от местни публикации, но окончателните изводи са работа на компетентните органи.
Само дни по-късно пламъците унищожиха и заведение на брега между Равда и Несебър, непосредствено пред хотел „Хавай“. Дървената конструкция практически не остави много за спасяване.
После дойде лятото.
На 3 юни в Слънчев бряг избухна сериозен пожар в заведение за бързо хранене в близост до хотел „Tiara Beach“. Първоначалната версия беше неизправност във фритюрник. Огънят унищожи заведението и легловата база за персонала.
На 11 август отново Слънчев бряг. Този път пожар избухна в павилион за бързо хранене на входа на заведение „Плая“, край хотел „Дюн“. Нанесени са материални щети, а по случая е образувано досъдебно производство. Полицията не съобщава за пострадали.
И тогава дойде Созопол.
На 29 август, около 5:04 часа сутринта, пожар избухна в ресторант „Аполон“ на улица „Черно море“ №1. Заведението изгоря напълно. Огънят се разпространи към съседни хотели и почивни бази, наложи се евакуация на туристи, а пламъците унищожиха и дървената фасада на базата на Българския червен кръст. Първоначалната версия на полицията е техническа неизправност в хладилник.
Само няколко дни по-късно – нов ресторант, нов пожар.
На 2 септември пламна „Resto del Verano“ на плаж „Каваците“ край Созопол. Огънят е тръгнал от кухнята и за минути е обхванал целия ресторант. По последващите данни на полицията причината е самозапалил се оставен без надзор фритюрник. И този обект е напълно унищожен.
Хладилник.
Фритюрник.
Друг фритюрник.
Техническа неизправност.
И така нататък.
Разбира се, електроуредите в кухните могат да предизвикат пожар. Това е напълно реална причина и няма нищо конспиративно в нея. Но когато в рамките на един сезон започнат да се трупат унищожени заведения по крайбрежието, обществото има право да попита дали всички случаи са наистина толкова случайни, колкото изглеждат на пръв поглед.
Особено когато говорим за обекти, в които има огромни количества дърво, пластмаса, текстил, мазнини, газови бутилки, електрическо оборудване и други материали, които могат да превърнат една малка повреда в огнен ад за минути.
Но има и още един въпрос.
Застраховките.
Той е неудобен, но не бива да бъде забраняван.
Застраховката сама по себе си не е доказателство за нищо. Напротив – нормално е сериозен бизнес да бъде застрахован. Никой разумен човек не би твърдял обратното.
Но когато един собственик има обект, който е скъп за поддръжка, сезонът е слаб, разходите растат, персоналът струва пари, туристите не харчат толкова, колкото се очаква, а върху имота има сериозна застраховка, възниква чисто логичният въпрос: какъв е финансовият интерес при един пожар?
Това не означава, че някой е запалил заведението.
Означава само, че при всяко подобно разследване трябва да се проверява всичко – от електрическата инсталация и кухненските уреди до финансовото състояние на фирмата, размера на застраховката, условията по полицата и предстоящите плащания.
Защото пожарът може да е трагедия.
Но може да бъде и финансово събитие.
И точно затова застрахователите не гледат само овъглените стени. Те гледат документи, договори, счетоводство, стойност на имуществото, предходни щети и причината за пожара.
А обществото има право да задава същите въпроси.
Още повече че това не е първата година, в която морските заведения горят. Пожари по Черноморието е имало и преди – достатъчно е да си спомним например „Фрегата“ в Слънчев бряг, която е горяла и през 2011 г., и отново през 2013 г.
Но това лято усещането е различно.
Случаите са много. Географията е широка. Пламъците се появяват и в началото на годината, и в разгара на сезона, и буквално в края му.
И затова твърдението, че „такова нещо никога не се е случвало“, трябва да бъде разбирано като оценка за необичайната концентрация, а не като доказан статистически факт за цялата история на Черноморието. Със сигурност обаче рядко сме виждали толкова много шум около горящи заведения в рамките на един сезон.
А когато едно заведение изгаря, трябва да се търси причината.
Когато второ изгаря – пак.
Когато трето изгаря – отново.
Но когато започнат да горят едно след друго, въпросът вече не е само „от какво е тръгнал пожарът?“.
Въпросът става:
Има ли общ модел?
И ако няма – нека експертизите го докажат.
Ако причината навсякъде са неизправни хладилници, фритюрници, електрически инсталации и други технически дефекти – добре. Тогава проблемът е друг: защо морските заведения са оставени да работят с техника и инсталации, способни за минути да превърнат ресторант в пепел?
Ако някъде има умишлен палеж – нека бъде доказан.
А ако някъде има застрахователна схема – още по-добре е да бъде разкрита.
Защото най-лошият вариант е всички просто да свият рамене и да кажат:
„Е, случва се.“
Да. Пожари се случват.
Но толкова много пожари на едно и също място, в един и същи туристически сезон, вече заслужават повече от едно свиване на рамене.
Морето може да е синьо.
Сезонът може да е слаб.
Но когато ресторантите започнат да светят по-често от неоновите табели, е редно някой да включи не само пожарогасителя, а и лампата на разследването.
Бялджип
50 minutes before
Ясно е какво иска да каже(или внуши) автора, но можеше да се напише доста по-кратко. Пак щеше да е ясно.
Коментирай