Често из Фейса има подигравки как през социализма - ранният, когато бяхме малки деца - правехме украси за елхите от гланцова хартия. С изрязване на разни фенерчета, гирлянди и червена петолъчка от боядисан картон, за която не знаехме, че е Витлеемската звезда, всъщност. Имахме само две стъклени играчки у дома и цяла година се пазеха най-стриктно на недостъпни за чупене места.
Помня, че оцеляха тези две стъкларийки до началото на 70-те, когато малкият ми племенник, с нормално любяща немарлива баба, ги строши - простено му е. Вече имаше, макар и не в сегашното разточително изобилие, което започва да губи смисъл от радостта да извадиш веднъж в годината кътаните грижливо скъпоценности.
В същото време подигравчиите към нашето незаможно детство, се кефят из Мрежата как от стари кашони - нали повторна укоупотреба - се правят разни коледни играчки. Или джуджета от стари чорапки, допълнени със зебло - бе, това, което ние го знаехме като плат за чували и дори най-бедното дете не би си представило да накичи с подобен боклук празничната елха.
Ма, екомода пуста и най-важното е да се изхрачат върху милото ни минало - върху щастливото ни детство с две стъклени играчки и фенерчета от гланцова хартия.
Защо, бе?
Какво ви пречат нашите спомени, поругатели на всичко, което е преди вас?
Зоя Деянова
Завист към радостта
17 hours before
Тези не обичат нищо, и себе си едвам понасят, не търпят някой да се радва на нещо, защото те са неспособни да изпитват радост. Ако не са гирляндите, ще са хората, розобера, народните носии, красотата е нещо, което ги плаши, не я разбират, усещат.Mъртви души.
Коментирай