През 1894 г. е издаден календар за следващите 12 месеца с рисунка на България като дойна крава. Идеята е на Михаил Гребенаров – пътуващ книжар, малко и писател, издател. Рисунката на България като дойна крава с недохраненото теле до нея е направена от художника реставратор, поет и преводач Асен Белковски.
В календара е поместен и превод на турски от Александър Балабанов на Ботевото стихотворение „Моята молитва“. Познатото О, мой, Боже, правий Боже! Не ти що си в небесата, а ти що си в мене, Боже – мен в сърцето и в душата“, е предадено така: „Ах Аллахъм, ах Аллахъм, не ки сен не гйоклерде син, лякин сен не юреимде син, юреимде ве джанъмда“.
Този изглед на календара за следващата 1895 г. осигурява бързата му разпродажба и временно задоволство от спечелените пари за скитника книжар Гребенаров. В наше време никакъв екземпляр от това арт търговско творение не е запазен. Дори в Националната библиотека вдигат рамене с обяснението, че нито една библиотека от системата не притежава екземпляр от този материал“.
В десетилетията на ХХ век обаче има и други творци на четката, които рисуват България като дойна крава за политиците. Най-яркият пример са карикатурите на Райко Алексиев. Неговата България с вид на крава, от която костюмиран мъж дои мляко, е публикувана през 1913 г. във вестник „Людокос“.
Две години по-рано, през 1911 г. във вестник "Шантеклер” излиза карикатура, която изобразява как петкратният премиер Александър Малинов дои кравата България, вързана за три кола – на задния, където с въже е стегната опашката на животното пише царизъм, а на двата предни съответно "банките“ и „конституцията“.
Впримчена в този хомот, кравата България безпомощно е изплезила език.
Предисторията на може би първото художествено изображение на България като дойна крава в календара за 1895 г. е разказана след време от колоритния професор Александър Балабанов. „Един ден, както си седяхме в стаята на Гребенаров, която гледаше в „двора“, Гребенаров ни обади, че ще издава нов календар. Предложи на Асен Белковски да нарисува като заглавна и подзаглавна корица на. календара му такава една сложна картина: България във вид на крава. Как я доят разни изедници. Кравата рита, мука, иска да преобърне котлето с мляко, но изедниците го изпиват, а телето остава гладно и мучи и плаче“, разказва в комико-драматичния си стил Балабанов. На него се дължи споменът за календар България и „виновниците“ за този тъжен рекламен продукт, осигурил известно препитание за автора на идеята.
Балабанов продължава разказа си: „Помня като сега, Асен отговори: „Ееее, колко много работи искаш в една-едничка картина! Няма как да се представи това всичко заедно. Но все ще направя нещо“. И още на място нарисува нещо подобно. И написа дори уводното стихотворение, което започваше, ако не се лъжа, горе-долу с такива думи: „Аз, Гребенаров – стари, продавам ви календари“.
Скитникът книжар Гребенаров веднага прави още едно предложение, усетил, че ще припечели от един такъв оригинален календар. Балабанов допълва картината на търговско-творческото вдъхновение с изненадващата молба от книжаря: „А на мен Гребенаров предложи, все за същия календар, да му преведа Христо Ботев на турски… И календарът наистина излезе с Асеновите корици и с моя превод на Христо Ботев на турски. Аз го бях превел не по ритъма, а по звуците на мелодията. И бе много точен преводът“.
Заглавията на над 120 книжки с обем от 4-5 страници до 10-20 листа, все още са известни като печатна стока създавана и продавана от хаджи Михаил Гребенаров. Само пиесата му „Хубава Богданка“ и двете части на „Македония – сос добри Разкази за Македония и за Света гора и за добрите Художества“ са запазени до днес. По-голямата част от останалата книжна продукция, издавана и продавана от самия Гребенаров, представлява полезни съвети за здравето, за дома, за животните, за православието и възпитанието, разкази за обичаи, нрави и т.н. Ето и някои от заглавията на Гребенаров: „В полза на прехрана при старините ни“, „Лекарче”, „Сънуването на светая Богородица“, „Юначество на поборниците или Геройска слава“, „Силата на православната ни вяра и лукавите постъпки на протестантите против нашия народ: „Книжка за прочитание“.
За хаджи Михаил Гребенаров се знае, че е роден през 1843 г. в днешното село Железница недалеч от Симитли. Като малък остава сирак и чичо му го отвежда в манастира Трескавец край Прилеп, където живее и работи като козарче.
Впоследствие е изпратен да се образова и става пътуващ книжар. Автор е на множество книги, календари, песнопойки и други народни четива. Умира през 1908 г. Александър Балабанов пише за него, като погрешно го нарича Христо, подведен от съкращението „х.“ пред фамилията: „Гребенаров бе нещо като амбулантен книжар, с тая разлика, че той продаваше само свои произведения, не приемаше чужди, макар и да разтакаше мършавата си, изгладняла фигура в дрипи. И сам си бе словослагателят“
Според Балабанов издаваните от Гребенаров книжки, са нищо повече от „резиллик“ т.е. словесен резил. Професорът почти възмутено си спомня: „Ние тогава нямахме ни кинематографи да ходим в тях, нямахме нищо, във всяко лошо време приютът ни бе Народната библиотека. И там цепи 20 страници от каталога, който бе изложен пред читалния салон, за да избират книги за четене в самата библиотека или за вземане у дома, цели големи тефтери, 20 страници по азбучен ред бяха изпълнени със заглавията на съчиненията на Гребенаров. И разлистваме ли, разлистваме каталога – все Христо Гребенаров! „Как могат да св изучат 24 езика за 24 часа“ – собствено издание на автора, 8 малки странички, две стотинки и половина, „Как се правят книги“ - пак същите библиографични бележки и пр. и пр. В Народната библиотека! Сега ги няма вече, много късно се сетил някой „завистник“ директор да премахне тоя „резиллик“.
Източник: Уикенд
