Калин Сърменов: Това е ротацията – 6 месеца министрите не работят и 3 месеца се страхуват, че ще ги сменят

Във фоайето на Сатиричния театър ме посреща портрет на голямата Татяна Лолова, която тези дни щеше да навърши 90 г. Ще има специален спектакъл, посветен на нея, с откъси от пиеси и филми, в които тя е играла. А до кабинета на директора има снимка на Станислав Стратиев, когото Сърменов нарича бащата на драматургията на сатирата в България с неговите пиеси „Сако от велур“, „Рейс“ и др. Негов откривател обаче е Нейчо Попов. Стратиев е бил дописник на „Стършел“, Нейчо го взима под крилото си и го научава на драматургия. Месец и нещо двамата изкарват в Боровец и се връщат с готова пиеса. „Нейчо Попов е една от най-големите фигури в Сатиричния театър“, категоричен е сегашният директор. И от миналото идваме на днешния ден.

- Нека преди да поговорим за нашумелия спектакъл в Сатирата „Политическо сатирично кабаре“ да ви попитам какъв жанр според вас е предстоящата ротация, господин Сърменов?
- Бих го определил по следния прост начин. Шест месеца министрите се чудят какво да правят и три месеца се страхуват, че ще ги сменят. И нищо не работят. За шест месеца ти да се ориентираш, да направиш нещо... Това са перспективи, постъпателни движения, нещо, в което се инвестира за утрешния ден. Трябва да има устойчивост в този модел, да има доверие към едни хора, които да почнат да работят и да имат подкрепа. А те в момента половината ги подкрепят, половината – не. За мен това е крайно неудачен модел.

- Кой според вас трябва да отстъпи за външно министерство - ГЕРБ или ППДБ?
- ГЕРБ в никакъв случай не трябва да отстъпват по простата причина, че те са спечелили изборите. Тези с абревиатурата ППДБ и каквото и да е, се държат така все едно те са спечелили изборите. Не, не са спечелили и трябва да се държат като хора, които не са спечелили. Промяната, която трябва да се стане, е българите  да видят какво се случва, когато някой ги лъже и им разказва врели-некипели, а те вярват на тези измислици. Ако сега направим едно сравнение с 2019 година – тогава имахме усещането за перспектива, за стабилност, за това, че ако днес искаш да направиш нещо, утре то ще може да се развие. След което започна големият  кошмар. Не казвам, че ГЕРБ са идеалният модел – идеалният никога няма да стане, то няма и такъв строй, който да е идеален. Но има по-добри и по-лоши. Видяхте какъв човек ни сложи ПП в културата – един министър, който можеше само да седи напушен на прозореца и да гледа нещо в небето. Това е много тъжно за съсловието. Ако това е ПП – мерси! А Вежди бил лош. Как ще е лош? А този по-добър ли е? Ето това е проблемът в България – че ние не можем да ценим нещо, което имаме.  

- Бойко Борисов заплаши с избори 2 в 1, ако ПП не отстъпят за Външно...
- Мен ако ме питате – да, България има нужда от това, въпреки че от цялата тази работа ще спечели Радев, когото аз дълбоко не харесвам. Аз затова ще им стискам зъби, защото иначе директно отиваме в ръцете на Съветския съюз. Все пак в момента има коректив, има хора, ориентирани към Европа, които държат някакъв баланс. Но ако това продължава така... То всеки компромис си има граници. Онзи ден гледах по телевизията една, която ходи по разни Airbnb с един, който беше министър-председател. Тя се държеше толкова нагло, че просто си казах – не е възможна такава наглост! На базата на какво ти, вчерашна никаква никому неизвестна, дошла от нищото? При положение, че направихте така, че сринахте България и ти имаш наглостта да нападаш и да поставяш условия! Това нещо трябва да приключи. Ние трябва да го приключим, не някой друг.

- Гледахме „Политическо сатирично кабаре“ с приятели и се чудехме кога ли някой от разпозналите се вътре ще поиска свалянето му. Да кажа на читателите, че сред главните „герои“ са премиерът, който не се старае да запомни имената на министрите си – нарича ги просто „еди-кой си“ и „еди-коя си“, Карадере - лидер на партия балансьор, която винаги стои „зад“ правителството, Лая Цолова, двойник на Любен Дилов, пледиращ за премахването на определени звуци от българския език, Тути Палузов, апологет на рева по повод и без повод ... Имате ли такива опасения?
- Не. Надявам се, че тези времена вече са си отишли и че не можем да се върнем към тях или ако се върнем, би било много тъжно. Но засега нямаме никакъв проблем с това. Напротив. Аз попаднах на една маса с хора от непозната среда, които виждам за първи път. Оказа се, че са гледали кабарето. Имаше един прокурор от големите градове в България, който изведнъж ми вика – според мен може още! Като гледам пълната зала виждам, че хората имат нужда от такова нещо. Политическата среда в България съвсем се разклати и изгуби логиката си и хората имат нужда да видят, че някой мисли като тях, че някой е на тяхна страна. Което много ме радва, защото това всъщност е и основната работа на Сатиричния театър – за показва недъзите, проблемите и случките в обществото през погледа на сатирата.  В тези ужасни времена, в които живеем, хората имат нужда от съприказчик, човек, който да ги разбира. Ние сме огледало на това, което става. Ако нашето огледало не е вярно, публиката е категорична и залата е празна.

- В пиесата става въпрос за един ден, в който има 11 различни протеста... В момента също има – на земеделските производители. Стана ли протестът начин на живот у нас?
- Когато няма логика в една държава, протестът се превръща в начин на живот. Ние нямаме никаква логика. Нито имаме президент, който е логичен със своето присъствие, нито имаме правителство, което е логично, да не говорим, че имахме поредица от избори, в които участваха абсолютно нелогични партии. Изведнъж една партия спечели изборите, след 4-5 месеца пак се яви и загуби, изчезна, не влезе в парламента. Няма никаква политическа логика и социална среда, която да поеме това нещо. И единственото нещо е да се протестира, но без да знаем за какво. Тези 11 протеста ме накараха да напиша пиесата, защото това беше абсурд. Живея близо до „Александър Невски“, не можах да дойда на работа с колата. Това затворено, онова затворено... То така и започва кабарето. Всеки може да протестира за всичко. Но има т.нар. емблематични истини за българите, които ние не приемаме, образно казано. 

- Кажете някои от тях?
- Например имаме прекрасна земя, която ражда прекрасни домати, с които едно време сме хранели Европа, а се опитваме да направим ядрена енергетика. Пълна еклектика в мисленето. Някой роден на село, цял живот между говедата, но идва тук и завършва психология. Всички вече сме интелектуалци, няма един без висше образование, даже познавам един, който си купи дипломи за пет висши образования. Нямаме прости хора, никой в България не иска да е втора цигулка, всеки иска да е първа. И после влизаме в магазина и виждаме домати от Испания и Гърция. Ами естествено, кой ще ги прави нашите домати? Няма да е този с петте образования...

- Земеделците уж спряха протестите, но пак блокират ГКПП...
- По едно стечение на обстоятелствата познавам този бранш. Ами това са милионери, с бентлита и яхти. На всичкото отгоре над къщите им се веят едни странни знамена като руското, по някакви причини. И сега изведнъж тези хора искат още. Преведено по логиката на това, което се случва - не ми взимайте това, което сте ми дали!

- Мотото на Сатиричното кабаре е „Долу народа!“ Защо? Какво искате да кажете с това?
- Защото се оказа, че ние всъщност пречим. Тези, които си вършат работата, които си копаят градинката, които сутрин стават и тичат по ангажименти, които си плащат данъците – те им пречат. Вижте какво правителство имаме – някаква сглобка от хора, които до вчера не се понасяха, обиждаха се – защото ние нямаме и нормален политически език. В нашия политически свят е позволено всичко.   Нямаме цензура на езика, никой не си слага автоцензура да има предел и логика, да уважи усилията на някой друг. Бойко Борисов може да е най-лошият на света, но е направил едни неща, които не бива да се омаловажават. Ние не уважаваме усилията на никого, всичко започва от нас, никой не казва – а бе аз уважавам това, което направи ти, имам една идея как да го развием.  А когато не развиваш нещо, то няма перспектива. 

- Познавате ли политик с чувство за хумор, господин Сърменов?
- Да, познавам. Милен Велчев ми е приятел, има много приятно чувство за хумор. Не познавам обаче политици със самоирония. Защото според мен политиците би трябвало да имат – англичаните го могат, там цялото общество знае как да се шегува. Да не забравяме, че кралицата се снима в анимационния филм за мечето Падингтън. Аз не мога да си представя някои от нашите, които да се снимат в анимационно филмче. Затова едни държави са империи, а други са роби. Примерно турците, за които толкова говорим за техните сериали и се възмущаваме, след което правим филми, които въобще не могат да стигнат и половината от нивото на това, което правят турците. През 1998 г. те приеха доктрина за развитие на културата. Започнаха да инвестират и само за 10 години те направиха революция в кинопроизводството, което заля целия свят. Пратиха Къванч Татлъту да учи в Холивуд, взеха оттам Брад Пит, платиха му два милиона за един снимачен ден.   А ние седим отстрани и викаме – глей ги тия, до гуша ми дойде от тях. А бе къде си тръгнал, ти и половината не можеш да разбереш как се прави, не да го направиш! Обаче имаме  претенции. Е това е  ниският манталитет.

- Да се върнем на „Долу народа“. С какво все пак обикновеният българин пречи на политиците си?
- Това е една система, която беше много удобна по времето на комунизма. Имаше такава доктрина – на ръководни постове да се слагат некомпетентни, но верни на партията хора, за да може мислещите и можещите да бъдат подчинени и сложени на колене. Да не забравяме, че ние сме единствената може би в света държава, която избива буквално  за една нощ интелигенцията си, след което Цола Драгойчева казва, че в  тази нощ е спала най-спокойния си сън. Това е безумно. Ние генетично спираме развитието си тогава. Годините се натрупват и необходимостта от нагаждачество и оцеляване променя генетиката. Преди една година японците доказаха, че човек се променя на генетично ниво, а не както учеше Маркс, че битието определя съзнанието. И това вече е научно доказано. Севернокорейците и южнокорейците са различни генетично. И ние след 45 години в онази система сме генетично различни. Генетиката ни, която бе насилствено прекъсната, ни води до днес и до това, което се случва в момента. Ние отдавна нямаме принципи, отдавна нямаме морал, отдавна нямаме критерии и смисъл, който да защитаваме. И за това е много лесно народът да бъде манипулиран за известно време. В един момент обаче ти имаш нужда от този народ – да гласува. Но той до такава степен е унищожен, че не отива и да гласува! С по 200 000 гласа стават първа политическа сила и казват – народа ни избра. Ама кой народ? Народът е 5-6 милиона. Затова ние се оказваме прави, че народът безумно пречи на едни хора, които искат да си живеят „нормално“ – да си карат „Бентли“, яхти и ти да да им се моткаш. 

- На кабаре като на кабаре – силна впечатление прави музиката, хитове от репертоара на Веселин Маринов, Софи Маринова, „Щурците“, „Фактор“, „Контрол“ с „Леле, како“, на която сте автор на текста и пяхте...
- Това е голяма част от моя живот, сериозна работа, 10 години... Нямам никакви претенции, но работех тогава с едни много талантливи хора от групата. Все пак направихме нещо, което остана във времето. То винаги е част от мен и винаги съм защитавал идеята да има музика, както е било винаги в Сатиричния театър. Това е традиция.  

Бендът са като професионалисти, артистите от театъра пеят страхотно, този, който „беше“ Веселин Маринов, бе извикан на бис... 

Аз съм зад гърба им във всяко едно отношение. Купили сме всички възможни техники. И понеже вече работим десетина години, те вече станаха професионалисти. Мишо Сървански, който изпълнява песни на Веско Маринов, е много талантлив. Ние се го развиваме. Като го чухме първия път, започнахме да викаме „Още“! Научи и още една песен, а на следващото кабаре ще има и трета.  

- Сатиричното кабаре завършва с песента на Богдана Карадочева и Стефан Димитров „Безнадежден случай“. Безнадежден случай ли е България, господин Сърменов?
- За съжаление, не съм оптимист. Обичам оптимизма, но точно заради това виждам, че той няма почва. За да се сготви една манджа, ти трябва да имаш тенджера, ток, вода, продукти. А тук няма. На министрите няма как да им запомниш имената. Има едни хора, които неистово искат да крадат, едни хора, които безогледно лъжат. На тях не им трябват хора, които да реформират нещо, на тях им трябват хора, които да слушат, а тези, които са честни, потъват в пясъка. Това не води до развитие. Харчат се безумни пари да се запушат усти, само и само мир да има и политиката да върви. Това не е времето на Стамболов, на Буров, това са големи личности, лидери, каквито сега няма. 

Нашият гост 
Калин Сърменов  е роден на 25 май 1963 г. Завършил е кинорежисура в класа на Мариана Евстатиева и актьорско майсторство в класа на Гриша Островски. След завършването си работи в продължение на един сезон в театъра в Пазарджик. Връща се в София и заедно с приятели основават частен театър „Алтернатива“. Основател е на една от нашумелите рок групи през 90-те години – „Контрол“, както и автор на голяма част от хитовете на групата.

Калин Сърменов доби голяма популярност с ролята си на Михаил Михайлов – Милото в хитовия сериал „Седем часа разлика“. Играе също в много филми и сериали, сред които „Коледата е възможна“ (2001), „Църква за вълци“, „Полицаите от края на града“ и др. През 2012 г. е назначен за временен директор на Сатиричен театър, а през октомври 2017 г. е избран за директор на театъра. През 2021 г. влиза в инициативния комитет, който издига проф. Анастас Герджиков за президент на България.

trud.bg