Провалът на държавния социализъм, който се случи пред очите на света в края на 80-те години на миналия век, произведе като реакция една абсолютно противоположна несиметричност, а именно пълна доминация на пазарите и гръмка победа на неолиберализма!
Ролята на държавата беше строго обругана и започна война срещу държавата като недопустимо мощна и интервенираща, а концепцията за социална държава на благоденствието от западен тип беше изхвърлена в кошчето за отпадъци. В този смисъл рухването на комунистическия блок беше използвано от кабинетните привърженици на една едностранчива икономическа доктрина за нерегулирана пазарна икономика, за да получат идейно надмощие вътре в западните общества.
Така се установи почти религиозна доминация на неолиберализма с неговите същностни елементи – глобализация, пълно отдръпване на държавата от икономиката и свеждането й до безпомощност дори в базовите й функции като осигуряване на реда, здравеопазването, образованието, военната защита, националната сигурност, стратегическото планиране и др. Абдикирането от тези базови функции постави много от националните държави в състояние да бъдат обект на хибридни практики с цел десуверенизиране и въвеждане на завоалиран външен контрол.
Следва да се каже, че хибридната война включва много широк кръг от дейности, като търси уязвими блокажи и отстъпления в държавността и ползва предимно невоенни инструменти за усвояване на политическата власт в държавата – обект на интервенция. Хибридната война е като вирус, който поразява всички системи на държавния апарат и обществения живот, използвайки медии, информационно-културни ресурси, манипулации на изборите, селекция на партийните върхушки, притискане на властта през НПО-мрежи, финансово източване на държавата във всякакъв смисъл (от лихви по дългове до принуда за военни поръчки и многомилиардни енергийни проекти, а също и наднационален капитал, който извежда потребителското благосъстояние навън)...
За хибридно проникване може да се използва и девалвиране на образованието или ангажиментите на държавата към наднационални съюзи, през които националната власт губи значение.
Мога да изброявам дълго през кои норми на неолибералната доктрина, обявени за щастлива демократизация, се осъществява пропускливост за въвеждане на контрол върху развитието и бъдещето на много държави. Но искам да подчертая един особено важен фактор, който осигурява сърцето и енергията на националната държава. Това е образованието. У нас то се случва в реално отсъствие на държавата!
Кризата в образованието, където имаме уравняване под средното ниво, произтича от липсата на осъзнаване какво искаме да постигнем от нашата държава. Глобалистката мантра изповядва враждебност към традициите, към историята, когато тя е източник на национално самочувствие и обособеност, към родовата памет и националната идентичност.
Затова всички усилия са насочени към заличаване на възпитанието в национална принадлежност и изграждането на номадско съзнание с нови категории на ума, които разбиват здравата психическа и интелектуална основа на човека. Тези постмодерни категории го подготвят за хитруваща неграмотност, която ще му осигури потъване в безкраен консумеризъм и стремеж към пари като най-понятна форма на осъществяване.
Държавата трябва да бъде гарант за знанието, придобивано през системата на образование, както и за културната среда в обществото. Без надзора на държавата, масовите нужди и вкусове клонят към вулгарност и налагане на безпорядък. В този смисъл държавата е отговорна за дългосрочното възпитание на гражданите. Тя трябва да формира масовото съзнание на подрастващите, които по-късно ще станат действащи лица на държавността.
Държава, която се управлява от кода на неолибералната доктрина, обаче, изпълнява декорно някакви функции за контрол в сектора. А практически отсъства като доктрина. Държавата уж господства по закон, но без единство и устойчивост. Допускат се множество учебници, раздробеност на методиките на учебния процес, нови експериментални постановки как да се учи през забавление, как да се оценява чрез тестове и т.н.
Абдикирането на държавата от отговорността за контрол върху образованието създава две крайности – възможности за децата на богати родители да получат по-добро образование в елитни учебни заведения и общ упадък на държавното образование. За малки и бедни държави елитното частно образование се изчерпва със структури, които са чужда културна обособеност.
Резултатът е отглеждане на бъдещия елит на нацията извън националната идентичност и формиране на граждански елит, който би управлявал държавата като неспособен да разпознае смисъла на националната принадлежност и нуждата от суверенитет. Защото възпитанието и образованието не съществуват сами по себе си. Те се осъществяват в контекста на някакви традиции за знание, разбирания за ценности, исторически факти и субективни за различните национални държави интерпретации на фактите. Образованието произвежда поведение и създава принадлежност.
В условия на разпад в обществото подрастващите придобиват ценности по силата на масовата популярност.
Възпитанието е в упадък, ако не се разбира, че възпитанието и образованието в същността си съдържат неизменяема консервативна линия. Да, тя е скучната линия на класическото хуманитарно образование, но тя трябва да присъства и да върви паралелно с появата на модерната протестна култура на всяко едно поколение.
Защото изграждането на образованост изисква поетапно надграждане. Ако образованието се раздроби, ако несполучливо се модернизира, ако то е неуверено и променливо, ако е лишено от единна идея, и е заменено с безкрайни педагогически опити да се улеснява процеса на обучение чрез игри, чрез премахване на учителския натиск за придобиване на знания, чрез заобиколни форми на запаметяване и лансиране на свобода, чрез все по-малко изисквания, то не дава резултат.
Балансът на свободата е крехък, той лесно преминава от свобода за творчество в безпродуктивна анархия и деспотизъм на невежеството. А невежеството е удобно за елитите, защото то унищожава съпротивата.
Затова при неолибералния модел знанията са сведени до бизнес модели, а етиката се изчерпва със стартъп културата и произлиза от кодекса на борсовия посредник. Хуманитарното образование, което би създало пасионарни личности, готови да защитават националната общност, е практически унищожено.
Произвеждаме незнание и неразбиране, произвеждаме хора, които ще ни управляват според зададени алгоритми, валидни за екзистенциалния супермаркет.
Срещу нас идват технореволюционери-номади, чийто когнитивни възможности и емоционална привързаност се изграждат от глобалистката машина за създаване на стойност...
bnr.bg
