Идеята за камери, измерващи средна скорост, звучеше като панацея – най-сетне трафикът ще се успокои, състезателите ще влязат в норми и пътищата ще станат по-безопасни. На теория.
Практиката обаче, както винаги, се оказа по-цветуща и, за съжаление, доста по-абсурдна. Като човек, който прекарва много време на път, виждам две крайности, които тези камери родиха...
"Паникьосаните" шофьори, които в ужаса си да не бъдат глобени, карат с 20-30 км/ч под ограничението в целия участък. Това създава опасно бавен трафик, колони и провокира рискови изпреварвания от тези зад тях.
"Тарикатите" които са и по-голямата група. Те летят с доста над максималната разрешена скорост знаейки, че имат "бонус" време. Тестът за интелигентност по български е решен – просто спираш на бензиностанцията по средата.
И тук е парадоксът :) Вместо да намалим инцидентите, ние просто увеличихме продажбите на кафе и цигари.
Най-ефективната мярка за контрол на скоростта се оказа стратегически разположената бензиностанция преди втората камера. Там "състезателите" спокойно си изчакват средното време, пушейки и пиейки кафе, след което отново се изстрелват по пътя, необезпокоявани от закона.
Така, докато се чудим защо ПТП-тата не намаляват, "келепирът" от цялата тази скъпо струваща система отива директно при собствениците на обекти в тези буферни зони.
Между другото, ако някой продава бензиностанция с огромен паркинг, разположена точно между две камери за средна скорост – търся да купя! Изглежда като най-сигурната инвестиция в страната в момента.
Ако някой е на друго мнение, ще се радвам да ме опровергае ....
Иван Янев
