Малцина са хората, познаващи чудесата на Сливен, който е прекрасно доказателство, че в България естествената хубост и магията на духа се излъчват от всяко камъче и всяка педя земя.
Наричат го как ли не – града на Сините камъни, на Стоте войводи, на текстила, на най-вкусните праскови, на перловата ракия и омайното вино. И още – това е градът, където се сливат три реки – Асеновица, Манастирска и Новоселска, и три вятъра. Мястото, където равнината среща планината, а миналото е устремило жаден поглед към бъдещето.
Най-често минаващите покрай и през Сливен питат защо са сини Сините камъни.
Не всеки в града ще отговори на въпроса, който има за основа една илюзия – илюзията, че скалите на едноименния парк синеят.
За това сияние е виновно слънцето. Когато осветява скалите под определен ъгъл, те изглеждат сини, без физически да е така. Камъкът е изграден основно от кварц-порфир, който позволява на слънчевите отблясъци да създават илюзията на синия цвят. Това се тълкува от привържениците на скрития смисъл като Божие благословение, даряващо Сливен и околностите с безусловна любов, сила и мъдрост. Доста са знаците на божествения дар във и около града на Сините камъни – парк, разположен върху източния склон на Стара планина с южна граница самият град Сливен и с обширни гори на север, запад и изток.
Сред най-известните части на природния парк е един от пазителите на мястото - връх Карандила. Това е най-здравото и целебно място според преданията. Открай време се носи славата на тази местност, че който страда от болест и отиде на Карандила, се връща ободрен и излекуван
Легендата разказва за чумата в България в началото на 19-ото столетие. Някои от хората в селата направили плет около цялото селище с надежда да се предпазят от зловещата болест. Нищо не можело да спре страшната напаст.
Нямало какво друго да направят жителите на опустошените села, освен да изгорят дрехите си, да запалят покъщнината и по стар обичай, накичени с шума, да отправят поглед към Балкана.
Така сторили и част от жителите на Сливен. Събрали се в местност, където имало вода – чистият извор на Махмуд бунар. Минали няколко дни и хората открили, че никой от тях няма признаците на чума. Спасили се малки и големи. Оттогава околността носи името Карандила, което в буквален превод от турски значи „няма чума, няма мор“. Така тръгва славата на местността като здраво място.
Други варианти за произхода на името са сходни с основната легенда. Заради чистите извори в сравнително изолираната местност и използването й като спасителен бряг по време на големи епидемии – в черни времена се е наложило името Карандила, което е близко до турското „кара“ – черно.
Според други по-вероятно е произходът на името да е свързан с турската дума за сняг – „кар“. Втората част на името може да е от арабски или персийски произход и да означава планина или връх.
Но това са само предположения, сред които се нарежда и това за много древния и още предтракийски произход на името Карандила като вълшебно място за връзка с боговете и между световете. По-късно митовете подреждат мястото и Сините камъни сред древногръцките митове като създадени и построени от Зевс и Хера.
Районът се пази от изкуствена пирамида с кръст
И Сливен, подобно на не едно и две български селища, си има пирамида. Разбира се, това официално не се признава, а само шепа ентусиасти и местни изследователи са категорични, че Бармук баир не е част от Балкана, а изкуствено строително съоръжение, издигнато незнайно кога от незнайно кого и незнайно защо.
Бармук баир в местност, която е част от парка Сините камъни в Източна Стара планина, Баирът извисява снага над града и наистина изглежда като страж. Местната група, нарекла се Безистена, настоява, че изкуствената пирамида е огромен светилищен комплекс, „построен отдолу догоре с феноменалните технологически умения и свръхестествените технически способности на българските жреци“. Бармук баир в древността, а и днес, според Безистена е свръхмощен генератор на целебна положителна енергия и медицински център за висши лечебни практики. Твърди се, че пирамидата Бармук баир лекува всички лъчево-енергийни болести на хората, а в днешно време е пълно с такива.
На Бармук баир се издига 33-метров кръст. Вижда се отдалече, а местните казват, че в кръста с височината на годините на разпънатия Исус Христос има частица от кръста Господен. Кръстът е с 14-метров фундамент и има тръбна конструкция. Построен е по инициатива на християни, поискали да направят нещо значимо за Сливен. Монтиран е на Бармук баир, за да напомня на днешните жители и на бъдещите поколения, че Сливен е древен християнски град и наследник на град Туида, за който се счита, че през Средновековието е един от 5-те митрополитски центрове наред със Созопол и Месемврия.
Източник: Уикенд
