Тасевата и Дойчиновата къща пазят следите на старото Краище – свят на заможни фамилии, традиционен занаят и строителна култура, чието наследство постепенно изчезва от погледа на новите поколения
Има градове, в които историята се разказва от паметници и музейни експозиции. В Босилеград тя все още може да бъде прочетена по фасадите на старите къщи, в дебелината на каменните зидове и в спомените за фамилиите, чиито имена са останали свързани с градския пейзаж. Тези сгради са повече от свидетели на отминало време. Те съхраняват представата за един български край, в който домът е бил едновременно семейно убежище, стопански център и знак за общественото положение на своите обитатели.
Сред имената, които местната памет свързва със стария Босилеград, са Тасевата и Дойчиновата къща. Историята им заслужава внимание не само заради конкретните семейства, но и заради архитектурната традиция на Краището – културна област, чиито селища векове наред са развивали близки строителни и битови практики с останалите български земи.
Архитектурата на един планински край
За историческото и етнографското наследство на Босилеград особено значение има трудът на Йордан Захариев „Кюстендилско краище“, издаден през 1918 г. Роден в Босилеград, Захариев посвещава научната си работа на географията, бита, традициите и населението на този слабо познат дотогава район. Неговото изследване остава основополагащ източник за изучаването на местната култура.
Традиционната жилищна архитектура в Краището се формира под въздействието на планинския релеф, климата, достъпните строителни материали и поминъка. Камъкът и дървото имат естествено място в строителството, а организацията на дома отразява необходимостта жилищните помещения да бъдат съчетани със стопански пространства. Външният облик на старите къщи може да разкрие много за възможностите, вкуса и обществените амбиции на техните собственици.
Тази обща характеристика обаче не е достатъчна, за да бъдат определени точната строителна система, датировката или първоначалното разпределение на Тасевата и Дойчиновата къща. За подобни заключения са необходими архитектурно заснемане, оглед на сградите и сведения за техните ранни собственици.
Фамилиите зад фасадите
Имената на старите къщи често са своеобразни семейни архиви. Те могат да съхранят памет за поколения обитатели дори след като първоначалното предназначение на сградата е променено. В традиционния градски живот домът е бил не само място за живеене, но и пространство за работа, приемане на гости и поддържане на роднински и стопански връзки.
За Дойчиновия род съществува конкретна историческа следа. Документ, публикуван от Културно-информационния център в Босилеград, споменава тепавицата на Димитър Дойчинов край града във връзка с разследването на убийството на български офицери през 1913 г. Свидетелството разкрива присъствието на местно стопанство, свързано с обработката на текстил, но не установява само по себе си родството между Димитър Дойчинов и обитателите на днешната Дойчинова къща.
За Тасевата къща са необходими допълнителни сведения, които да установят кои са били първите ѝ собственици и каква роля е заемала фамилията в обществения живот на града.
Наследство, което изисква грижа
Старите къщи на Босилеград са част от културната история на българското Краище. Тяхното опазване не е сантиментален жест към миналото, а необходимост за съхраняването на архитектурни свидетелства, които не могат да бъдат възстановени, след като бъдат разрушени.
Тасевата и Дойчиновата къща заслужават документално проучване, което да съчетае историята на фамилиите с архитектурен анализ и устни свидетелства на местни жители. Едва тогава тези домове ще могат да бъдат представени не просто като красиви останки от стария град, а като част от конкретната история на хората, изградили Босилеград.
Защото понякога съдбата на един край се разкрива най-добре не в големите исторически хроники, а в стените на дома, който едно семейство е строило за децата и внуците си. І БГНЕС
-----
Анализът е подготвен от Отдел „Международна информация“ в БГНЕС
