“Класическа измама през арбитражен съд”. История за половин милион с много въпросителни

Между “класическа измама през арбитражен съд” и "механизъм, по който на хората може да им бъде вменяван синтетичен дълг". Как един казус за половин милион лева повдига много въпроси и защо едно семейство иска да "предпази обществото от подобни събития"?

“Класическа измама през арбитражен съд”. С тези думи адв. Черногорски описва казус за половин милион лева.

“Това е механизъм, по който на хората може да им бъде вменяван синтетичен дълг. Накрая може да се окаже, че едно лице дължи половин милион лева, без да знае защо", категорични са ответниците по арбитражно дело семейство Ценкови. "Дори не бяхме уведомени, че това дело се води - разбрахме съвсем случайно. Разчитали са да ни осъдят по бързата процедура и да се събудим със запорирани имоти и сметки”.
 

"Крайно възмутени сме и искаме да предпазим обществото от подобни събития. Такива арбитражни съдилища трябва да са под регулация", посочиха още те в разговор с ФрогНюз.

Арбитражният съд служи, за да решава извънсъдебно имуществени спорове. Задължително условие това да се случи е съгласието на двете страни в спора. Арбитражното решение има същата сила като решение на държавен съд. Идеята обаче е спорът да бъде решен по-бързо и безболезнено. 

Не толкова безболезнено обаче стоят нещата в конкретен казус от арбитражния съд “AD HOC”. Ответниците по случая - семейство Ценкови, посочват, че арбитражната процедура се води без тяхното съгласие за участие. Арбитражното споразумение, въз основа на което спорът е приет за разглеждане от арбитъра Ана Миленкова, е подписано от свързано с ищеца лице, което разполага с пълномощно от ответниците, дадено още през 2009 г., но за съвсем други цели - със сигурност не и за подписване на арбитражни споразумения. 

Решение по този казус, според адвоката на ответниците адв. Черногорски, може да доведе да заграбване на имуществото на ответниците.

Ответниците говорят още за “сговор”, който е налице между “ищеца по арбитражното дело и арбитъра”. По думите им това “на практика оставя ответника в арбитражното производство без право на защита”.

Изпълнителната сила на арбитражните решения, която се изразява в това, че въз основа на тях могат да се издават изпълнителни листове, е причина за това законодателят да е предвидил като задължителна предпоставка един спор да се разрешава от арбитър, да е налице съгласие на страните в спора. Ако едната страна не е изразила съгласие, другата не може да отнесе спора към арбитражен съд, а се прилагат общите правила на Гражданският процесуален кодекс, обясиха адв. Черногорски пред ФрогНюз. 

Скандално е, че упълномощителят по едното пълномощно е починал години преди да се подпише арбитражното споразумение. 2009 г. е годината на смъртта, а 2023 г. е подписано арбитражното споразумение, разказват ответниците.

През 2006 г. семейство Ценкови отдават срещу обезщетение право на строеж свой имот от 1972 г. на строителна фирма от Благоевград. Ценкови следва да получат две къщи срещу пет за строителя. През 2008-2009 г. обаче строителят спира строителни дейности и постепенно прекратява плащане на неустойки към Ценкови. Строителят е съден за неустойки, но така и не довършва строителството. След това продава петте къщи на фирмата на подставеното лице, посочват Ценкови. "Прехвърлянето е симулативно", категоричен е адв. Черногорски. Къщите остават при лице, за което посочват, че е приятел на строителя, после отново се продават на други лица.

Семейството прави многократни опити да уреди взаимоотношенията със строителната компания и водят серия от съдебни спорове, но до разрешение на казуса не се стига. През 2023 г. ищецът използва пълномощни от 2008 г., дадено, за да представлява Ценкови пред МРРБ, Кадастър, Софийска вода, Електроразпределение, за да поиска арбитражна процедура. Едно от тези пълномощни дори е дадено от отдавна починало лице, тоест - би следвало да губи своето действие.

"Подписано е споразумение за арбитраж без знанието на една от страните - семейство Ценкови", посочи адв. Черногорски. "Ценкови нямат отношение към споразумението за арбитраж, защото то е подписано от тяхно име".

Нееднократно в заседания по арбитражното производство, ответниците са заявявали пред арбитър Миленкова, че ако въобще е налице спор, не желаят същия да се разглежда от арбитражен съд, разказват ответниците.

“Вместо да се произнесе по арбитражното дело, арбитър Миленкова си прави отвод, след като го е обявила за решаване - нещо недопустимо, съгласно правилата за арбитража, и прехвърля делото на нов арбитър, като не се съобразява с правилата на Българска търговско-промишлена палата, по които е обявила, че води делото, както и без да се съобразява с молбата на ответниците. За новия арбитър е налице публична информация, че е в близки отношения с адвоката на ищеца. Формално адвокатът на ищеца се оттегля от делото, но новият арбитър – Пламен Пантов, предстои да се произнесе по искова молба”.

За семейство Ценкови е без никакво съмнение, че решението ще е в полза на ищеца, а те ще бъдат осъдени да заплатят голяма сума пари, като въз основа на това решение ще бъде издаден изпълнителен лист и ще започне принудително изпълнение. Сумата е не каква да е, а половин милион лева, които се искат от тях.

Ответниците посочват, че ще обжалват пред граждански съд – Върховния касационен съд. Опасяват се обаче, че докато той се произнесе, изпълнителното производство ще бъде в разгара си и ще им нанесе големи вреди.

Голямата опасност според страната по спора е, че арбитражният съд се използва “за постановяване на решения, които не са съобразени със закона”. Тези решение обаче, продължават те, имат изпълнителна сила, с каквато разполагат законосъобразни решения на гражданските съдилища. 

Това е практика, която няма място в съвременното гражданско общество и следва да бъде преустановена, категорични са и адв. Черногорски, и ответниците.

Единствено бихме могли да добавим, че точно такива съмнителни случаи повдигат въпроси за състоянието на правораздаването у нас. Единственото позитивно в случая е, че самата арбитражна процедура все още може да се разтури. Това е и настояването - ако има спор, той да се реши от компетентен съд, а не от арбитражен съд, а арбитражното споразумение да бъде обявено за недействително.

"Ние не признаваме споразумението за арбитраж. Не признаваме и не сме се съгласили за арбитрите. В Софийски районен съд дори има дело срещу арбитражното споразумение, което не се движи с месеци. Това дело умишлено се бави. Сезирали сме и прокуратурата, и прокуратурата се бави", посочва адв. Черногорски.

"Казусът е сложен. Няма обаче как да има арбитраж, след като е оспорено самото арбитражно споразумение"

"Цели се облагодетелстване на група лица с немалка сума - от половин милион лева, без правно основания", категоричен е той. Дори и да обжалват пред Върховния касационен съд, ответниците пак ще трябва да извадят половин милион лева и да ги депозират пред ВКС.

"Всеки гражданин ли има половин милион лева, за да спре изпълнение на арбитражно решение?", пита той.

ФрогНюз