Когато държавата плаща повече за раздялата между родители и деца, отколкото за това да ги запази заедно, проблемът вече не е социален - той е системен.
В България беше приет Законът за социалните услуги (ЗСУ), който бе прокаран с активната подкрепа и по настояване на НПО, голяма част от които се финансират по международни програми и външни донорски схеми, което за краткост ние наричаме: ВЪНШНО ФИНАНСИРАНЕ.
Тези организации изградиха около себе си цяла мрежа от структури, които предлагат различни социални услуги - психолози, консултанти, медиатори, социални работници и други специалисти. За всички тези дейности държавата заплаща значителни средства, което без притеснение наричам: ИЗТОЧВАНЕ на държавни средства.
През годините многократно съм писала - ще напиша и сега:
На практика се създаде система, при която публичният ресурс се насочва към услуги, предоставяни ПРЕДИМНО от неправителствения сектор, вместо да бъде използван пряко за подкрепа на самите семейства. Така държавата плаща хиляди евро месечно за различни услуги и програми, докато биологичните родители, изпаднали в бедност, остават без реална финансова и жилищна подкрепа.
Хипотетично можем да разгледаме следната ситуация, която стана публично известна от репортаж на Нова телевизия - случая с близнаците, които 9 месеца са на отглеждане в болнична среда.
Семейство със седем деца - едно дете и три двойки близнаци – изпада в тежко социално положение. Вместо държавата да подпомогне това семейство временно, например чрез жилище и финансова помощ за определен период от време има риск от извеждане на децата и настаняването им в приемна грижа.
Ако шест от тези деца бъдат изведени и разпределени в приемни семейства, държавата би плащала десетки хиляди евро годишно – възнаграждения за приемни родители, издръжка на децата, административни разходи, социални услуги и консултации.
‼ ‼ ‼
Примерната сметка е следната:
За 2026 г. минималната работна заплата е 1213 лв. (620,20 евро), а линията на бедност е 764 лв. (390,63 евро). Именно от тези два показателя се формират възнагражденията на професионалните приемни родители и издръжката за децата.
При 2 настанени деца в едно професионално приемно семейство възнаграждението е 160% от МРЗ, тоест 1940,80 лв. = 992,32 евро месечно.
За 3 семейства това е:
992,32 × 3 = 2976,96 евро месечно.
Издръжката за едно дете е:
До 3 години - 429,69 евро месечно
От 3 до 14 години - 390,63 евро месечно
От 14 до 18 години - 429,69 евро месечно
Значи за 6 деца общо:
Държавата би заплащала от 2343,78 евро до 2578,14 евро на месец.
‼ Общият месечен разход за държавата само за възнаграждения + издръжка е:
2976,96 + 2578,14 = 5555,10 евро месечно, ако децата са до 3 г.
2976,96 + 2343,78 = 5320,74 евро месечно, ако децата са 3–14 г.
2976,96 + 2578,14 = 5555,10 евро месечно, ако децата са 14–18 г.
‼ Или... годишно това прави:
66 661,20 евро годишно при вариантите до 3 г. или 14–18 г.
63 848,88 евро годишно при вариант 3–14 г.
Важно е да кажа и друго: в тези суми не влизат разходи за социални работници, психолози, административно обслужване, транспорт, допълнителни услуги и евентуални добавки при увреждане. Тоест това е минималната базова сметка по линията „приемни семейства + издръжка на децата“.
Нали разбирате, че има нещо много сериозно сбъркано в тази система, която ни беше наложена от НПО с външно финансиране❓
Ако на биологичното семейство бъде оказана целева подкрепа -например за жилище, храна и средства за базови нужди – то в рамките на няколко месеца това семейство би могло да стабилизира положението си и да започне самостоятелно да се грижи за собствените си деца. При подобна подкрепа за период от пет–шест месеца рискът от изоставяне или извеждане на децата би могъл да бъде значително намален.
Това поставя важен въпрос пред обществото и институциите: Дали публичният ресурс се използва по най-ефективния начин?
Важният въпрос е: Защо държавата е готова да плаща значително повече за система от услуги и посредници, отколкото за пряка помощ на семейството, което реално има нужда от подкрепа?
Подкрепата на биологичното семейство не само е по-евтина за обществото, но е и по-човешкото решение - когато има възможност децата да останат при своите родители, вместо да бъдат разделяни от тях.
Лилия Божкова
