Много е интересен начинът на мислене на нашего брата, когато подуши власт. Той си проличава още след Освобождението. Вазов се налага да пише Епопея на забравените, защото много бързо новата власт се отказва дори от доскорошните си бойни другари .
Когато властта бъде сменена, веднага се променя прочита на историята. Подобно е положението и с геололитическия съюзник. Щом родната власт отърка опашка в нов съюз, моментално започва да "разнищва" стария съюзник. Без да си дава сметка, че полюсът на силите е променлива величина.
Паметта е избирателна, от гледна точка на настоящата реалност. Задължително има добър и лош герой, като добрият задължително е този с власт към момента. И целият този конформизъм е облечен в красиви басни и прехласване по личната си значимост.
Понякога новата власт е просто различна идеология, със същият преоблечен личен състав. Но умело дегизиран и мотивиран в новото си амплоа. Демонтиращ тотемите към предишния господар, за да възвеличава новия. И да заблуди някого, че не е отново унизително наведен.
Важното е той да си запази келепиреца и да не се изложи пред чужденците. По-католик е от папата, по-православен от патриарха, удря челото в пода преди имама. И за този конформизъм нашего брата си плаща и ще продължи да си плаща. Докато не се излекуваме от него, националният суверенитет само ще го миришем...
Тодор Беленски
