Българската държава проявява престъпно нехайство към нашите сънародници в Бесарабия, Албания, Гърция – към цялата наша диаспора на Балканите. Тя мълчи за ограничените права на малцинствата ни в тези страни. Възмутително е и безразличието, с което тя се отнася към сънародниците ни в Украйна, подложени на репресии.
– Г-н Костадинов, преди дни бихте тревога, че зам.-председателят на Асоциацията на българите в Украйна и общински съветник в Белгород Днестровски Василий Кащи е бил пребит и хвърлен в кофа за боклук от активисти на Народния фронт. На етническа основа ли се е случил този грозен инцидент?
– Това не е инцидент, а последователна политика, която Украйна провежда, откакто на власт там дойдоха проамерикански управляващи. Те системно се стараят да ограничават правата на малцинствата и само България мълчи. Отмениха Закона за регионалните езици заради руския, но покрай него изгоряха и българският, румънският, унгарският. Законът бе възстановен само благодарение на острата реакция от страна на Румъния и Унгария. Националистически групировки системно тормозят български активисти и правят провокации с етнически привкус. Последната бе на 3 март, когато паметникът на българските опълченци в центъра на Болград осъмна осквернен с боя и надписи „Чемодан, вокзал, София“. („Куфар, гара, София“ – б.р.)Нито този акт, нито побоя над Василий Кащи на 18 май бяха осъдени от нашите власти. Нямаше реакция дори от консула ни в Одеса. България с нищо не подкрепя сънародниците ни в Украйна и с парадоксалната си пасивност ги принуждава да търсят защита и справедливост от европейските институции в Брюксел.
– Как си обяснявате това мълчание, дори от „Обединени патриоти“, които са в управляващата коалиция?
– Нека не ги наричаме патриоти! Те могат да се нарекат и космонавти, но не са. За това дали един човек е патриот, говорят делата. Конфликтът върви вече четвърта година, а те не правят нищо, за да защитят етническите българи в Украйна. Причината за мълчанието на управляващите през целия този период е ясна – България не е суверенна държава! Затова властта насажда избирателен патриотизъм. Ето, Путин каза една реплика в Македония и се втурнаха премиер, министри, русофоби и грантаджии да бранят българския национален интерес. По същото време в Украйна пребиха българин активист, но това за България не е проблем – никой не го коментира, нито взема мерки. Впрочем, така е от началото на конфликта в Украйна. Други държави членки на ЕС като Полша и Унгария с големи диаспори в тази многонационална страна тогава си изтеглиха сънародниците, а нашата ги прати да стават пушечно месо, защото били украински граждани. Приехме хиляди маскирани като бежанци икономически емигранти араби и негри, пресекли незаконно границата ни, но нито един етнически българин – беглец от зоната на кръвопролития в Украйна.
– Тази година обаче държавата осигурява бърз достъп до сезонна работа за бесарабските българи. Не е ли това добър знак?
– Ако някой мисли, че като облекчим режима за сезонни работници в туризма, тук ще дойде армия от гладни бесарабски българи, готови да работят за жалки пари, се заблуждава. В Украйна и Молдова колкото и да са нищожни заплатите, такива са и разходите за живот. И хората могат добре да преценят, че у нас с 600 лв. ще живеят точно така, както с малко по-малко пари у дома. Добре е нашите робовладелци, които се считат за работодатели, да разберат, че сънародниците ни от Бесарабия не са по-прости от българите у нас. Ако го осъзнаят и повишат заплатите, персоналът им ще спре да бяга в чужбина. Но такова е нивото на част от крупните бизнесмени.
– С един от крупните бизнесмени – Веселин Марешки, който вече е и зам.-председател на Народното събрание, имате съдебна сага в ролята на ищец за нанесен побой. След като имунитетът му бе свален, надявате ли се на бърз финал на процеса?
– Не съм оптимист. Грозната случка стана през есента на 2014 г. и бе нужна цяла година, за да тръгне делото, което се точи вече три години. Въпреки че то започна във Варненския окръжен съд далеч преди Марешки да стане депутат, сега ще бъде прехвърлено в Софийския градски съд, тъй като той вече е народен представител и законът е такъв. По същество става дума за елементарен криминален казус. В нашите съдилища годишно се гледат стотици подобни. Ако не беше намесено лице с ранга и позициите на Веселин Марешки, делото отдавна щеше да е в архив, а виновникът – осъден и влязъл в затвора, защото това се полага за рекет и побой.
– Но самият Веселин Марешки нееднократно е казвал, че е заинтересован делото да приключи по най-бързия начин, за да изчисти името си.
– Странно твърдение, тъй като неговите адвокати са причина заседания да се отлагат толкова много пъти, два от които точно преди избори. Марешки твърдеше също, че иска публичност, но на практика пак неговата защита упорито настояваше изслушването на записите от СРС-та да е при закрити врата. Само намесата на нашите адвокати и на прокурора осуетиха това. Нагло и безочливо е да говориш в публичното пространство едно, а защитата ти да върши точно обратното в съдебната зала.
– Марешки обяви, че смята да съди държавата, тъй като бил единственият арестуван за един шамар. Смятате ли, че ще успее?
– У нас всеки може да съди когото си иска и ако има пари, може и да успее. В България въпреки всички приказки за съдебна реформа, правосъдието не е нито бързо, нито справедливо, а за богатите хора въобще правосъдие няма!
– Водите дълга борба и с МОН за промени в съдържанието на учебниците в началния курс, касаещи българската история. Вече започна подмяна на част от помагалата. Доволен ли сте?
– Не, защото подмяната е бавна и не е качествена. Съгласно нормативната уредба на МОН този процес трае години. Поставих въпроса за първи път през 2013 г. Четири години по-късно скандалните примери за фалшифициране на българската история в учебниците все още са факт. Срещах се с трима министри – с проф. Анелия Клисарова от правителството на Орешарски, с Румяна Коларова от служебния кабинет на Марин Райков и с проф. Тодор Танев от кабинета „Борисов 2“. И тримата ми обясниха едно и също – че реформата е бавна и от тях нищо не зависи. Когато един министър на образованието ти каже, че нищо в образованието не зависи от него, осъзнаваш болезнено и драматично тежко как всъщност България не е независима държава. Нашето образование се командва от фондация „Америка за България“, от възпитаници на Сорос. Те са се внедрили във всички нива на йерархията, като се започне от директори на училища и се стигне до зам.-министри. И имат една цел – да разрушават българското образование и да превръщат българчетата в аморфна маса без национално самосъзнание, която да е подготвена да стане поредната емигрантска доза за попълване на демографските ресурси на големите западни нации.
– Затова ли написахте учебника „Родинознание“ за началния курс, който раздавате безплатно?
– Безсилието срещу системата ме наведе на мисълта да направя този учебник – българският еквивалент на „Човекът и обществото“. Наскоро го преиздадох за трети път, с което тиражът достигна 14 000. Една част отива в българските училища в чужбина. Отделно, само от моя блог учебникът е изтеглен над 400 000 пъти. При положение, че всички ученици у нас са 700 000, значи съм си свършил работата. Доволен съм, че родителите масово го поръчват за децата си.
– А учителите ползват ли го?
– Навсякъде в страната преподавателите използват „Родинознание“ при занятия в 3 и 4 клас. Учебникът е писан по всички стандарти, но в него няма въпроси, за да се чете по-лесно, като книга. Не е обаче съобразен с методическите изисквания на МОН, според които трябва да се показва етническото многообразие, да се възпитават децата в дух на толерантност към различните и различността. Не съм против това, но в България преди всичко живеят българи и техните традиции и история трябва да се изучават. Не мога да си обясня защо до края на 90-те години на миналия век това беше факт и не създаваше напрежение, а после се оказа проблем. Сега например, учебникът „Човекът и обществото“ в трети клас започва с обръщение към децата, че живеят в България, която е населена от различни хора с различни традиции, без да става ясно какви са тези хора. Сякаш България е като автобус, натоварен с пътници за Западна Европа. Това е еманация на безродието, което се шири в МОН. Резултатът от всичко е, че държавата ни в момента е влязла в ролята на потисник и ни принуждава – родители и учители, да правим паралелна образователна система. Това показва, че държавата не е наша. Тя само носи името България и действа като огромен и мощен инструмент за отродяване на българите от българската нация. Думите на Левски: „В България ще се живее по българските закони“ са забравени от управляващите. Но „Възраждане“ ще продължи да ги повтаря и да се бори за съхраняването на историята и оцеляването ни като народ. В тази връзка започвам и нов проект – за пътеводител из старите български земи на Балканския полуостров.
– Какво ще съдържа този пътеводител?
– Ще представлява нещо като 100-те национални обекта, но в чужбина и ще включва непознати, но важни места, свързани с българската история, които вече са извън пределите на държавата – в Гърция, Турция, Румъния, Косово, Сърбия и Македония. Важен елемент в пътеводителя ще е описанието на районите, в които се говори български език. В цяла Източна Сърбия и в някои селища от Източна Албания хората го знаят. В Северна Гърция половин милион от местното население са етнически българи. 300 000 помаци живеят в Източна Тракия. Там дори има едно чисто българско градче – Пехливанкьой. Жителите му са издигнали единственият паметник на жена в Турция – на майката на Кемал Ататюрк, която е българска мохамеданка.
Нашият гост
Костадин Костадинов е общински съветник от Варна и председател на политическа партия „Възраждане“. Завършил е балканистика и право, владее руски и английски език. Бивш областен координатор на ВМРО за Варненска, Добричка и Шуменска област. Напуска ВМРО в началото на 2013 г. Автор е на документални филми за българите в Албания, Егейска Македония, Северна Добруджа, както и на най-четената електронна българска книга – учебникът по „Родинознание“ за деца от 1 до 4 клас, който разпространява безплатно. Един от ищците по делото срещу Веселин Марешки за изнудване и побой.
От Даниела Фархи
http://trud.bg
