Кратка хронология на поредното национално унижение

РСМ отново показа къде е мястото ни, забранявайки по безпрецедентен начин достъпа на български граждани до гроба на Гоце Делчев, чиято годишнина от рождението беше отбелязана на 4 февруари.

Преминаването през граничните пунктове "Гюешево" и "Деве баир" бе преустановено, като служители на пункта от Северна Македония обясниха, че става дума за... неработеща система. Докато съвсем очевидно системата работеше отлично и от Македония към България се влизаше безпроблемно, с това нелепо и подигравателно оправдание, наши съграждани, тръгнали към РСМ, за да почетат годишнината, бяха блокирани часове наред на границата. Нещо повече, както се видя и от различни клипове, някои бяха задържани, стигна се и до физическо насилие срещу тях, а по-късно бяха осъдени и на парични глоби от по 300 евро, плюс временна забрана да влизат в страната. Тримата осъдени българи обясниха, че са били бити в помещение на граничния пункт и са били държани повече от 6 часа с белезници.

Още преди тези грозни сцени се разбра, че президентът на РСМ Стево Пендаровски е предложил на правителството да бъде забранено влизането в страната на един евродепутат (Ангел Джамбазки от ВМРО бел. авт.) и други лица от България за честванията на Гоце Делчев. Застрашавали националната им сигурност, видите ли...

Достъпът на наши медии също бе осуетен, като и на тях им се наложи да чакат часове, преди да бъдат допуснати на територията на страната, а според информация, към момента се изготвя списък с имена на български журналисти, които и занапред да не бъдат допускани в РСМ.

Всъщност както категорично заяви дни по-рано и външният им министър Буяр Османи „Всеки, който нарича македонците българи или казва, че Северна Македония е българска, няма да може повече да влиза в югозападната ни съседка“. Разбирайте - всеки, който казва истината, ще бъде наказан за това.

Какви бяха реакциите на нашата страна ли? Тихи, уклончиви, витиевати. Министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев заяви, че ще им подарим генератори, за да не се случва повече такива аварии. Дали това е опит да се иронизира оправданието на РСМ, е друг въпрос, но Демерджиев може да е сигурен, че следващ път я покривът на ГКПП ще е паднал, я няма да има достатъчно служители на пункта, я ще да е нещо друго.

Македонците ясно показаха и отношението си към него, като отклониха поканата му за съвместно полагане на венци от двете делегации на гроба на Делчев.

Вярно е, че от нашето Външно излязоха с позиция, според която „подобни действия се оценяват от България като неизпълнение на поетия ангажимент за осигуряване на безпрепятствен достъп на всички добронамерени граждани, желаещи да отдадат почит пред паметта на големия революционер“, обаче това по себе си нищо не променя, нито е съчетано с ясни практически действия от наша страна. Просто празни приказки.

Да, вицепрезидентът Илияна Йотова също коментира, че „Република Северна Македония сама блокира членството си в Европейския съюз. България е непреклонна - докато не се изпълнят условията, заложени във френското предложение, няма да дадем зелена светлина за първата междуправителствена конференция, която ще отключи процеса на преговори“, но нека да не забравяме, че не от Президентството, а от Народното събрание зависи това. А кой знае какви депутати и какво правителство ще ни довеят следващите избори...

Вероятно човек, незапознат със ситуацията, ще си каже, че ние действаме така боязливо, защото ни предстои влизане в ЕС, а от страна на РСМ зависи да ни даде зелен коридор. Иначе може отново да ни наложи вето.

Нашите медии, в мнозинството си поне, също се държат прекалено сервилно към РСМ, за сметка на доста укорителното им поведение спрямо страната си. Все повече „анализи“, според които Гоце Делчев не бил български, а само македонски герой, ни заливат. Все повече натъртване какво ние трябвало да направим, за да секне напрежението между страните, се лее. Все повече някой роден македонист (разбира се, станал такъв единствено поради добре финансово подплатени аргументи) ни хока колко изостанали сме били - какво е историята и какво е истината - формални понятия, въпрос единствено на гледна точка, нали така?

Нашите медии, за разлика от тези в РСМ, са и (без)пределно толерантни по отношение на „другата гледна точка“. Преди дни в студиото на БНТ бе поканен кметът на втория по големина град там - Куманово, Максим Димитриевски. Въпросният ни дръпна една тирада, лееща се от националния ни ефир, обиди ни, че сме „фашистички окупатори“, заяви, че нямаме обща история, а Гоце Делчев не е българин и нямаме право дори да го споменаваме. А отсреща, без да смеят и да могат реално да му опонират, едвам мъцвайки дума, стояха журналистът Коста Филипов и праплеменникът на Гоце Делчев, Христо Христов, чието поведение отлично отразява и това на страната ни - свити сме в ъгъла, прихлипвайки страхливо, надявайки се бурята и този път да ни отмине. Ама няма. Не само, че няма, а ще ни отнесе, барабар с немалка част от историята ни, която все по-агресивно и успешно, РСМ успява да си присвои, пред уплашените и кротки овчи погледи от наша страна.

Такова нещо в македонска медия никога не може да се случи - започвайки от това, че никога няма да поканят някой, който противоречи на тезите им, а ако случайно такъв се прокрадне по чудо в някое студио, вероятно ще бъде изнесен с краката напред след първото отваряне на устата си.

Неотминала още предната буря с тежкия побой над Християн Пендиков, ни се стовари и тази радост. Едва бяхме позабравили за палежите, стрелбата и чупенето на български клубове са подпалвани, последва и унижението на границата. И за зла беда, не кои да е, а родни предатели им суфлират.

А всъщност е съвсем простичко. В т. нар. „френско предложение“, чиито нашенски апологети напоследък са особено тихи, пише, че: „Постигане на устойчиви резултати в превенцията и реакцията срещу прояви на език на омраза към България и българите в Република Северна Македония в медийното пространство, вкл. в онлайн и социални медии, в Република Северна Македония.“

За никакви преговори и отстъпки от наша страна не трябва да се говори преди това действие. А за да бъде реално осъществено, ще са нужни години. Не едно или две изказвания от македонска страна, че такъв говор е неприемлив, не, съвсем конкретни и постоянни стъпки в изкореняване на тази практика. Само че това минава през пренаписване на учебниците им по история, чрез смяна на агресивната реторика по медиите им, чрез озаптяване на политиците им, чрез отваряне на отваряне на архивите на репресивния апарат на бившите служби на държавна сигурност от комунистическия период в периода 1945-1991 г., след което цялата истина за измислената им история ще рухне като пясъчна кула. Но ето точно поради тази причина, това няма как да се случи.

конкретни и постоянни стъпки в изкореняване на тази практика. Само че това минава през пренаписване на учебниците им по история, чрез смяна на агресивната реторика по медиите им, чрез озаптяване на политиците им, чрез отваряне на отваряне на архивите на репресивния апарат на бившите служби на държавна сигурност от комунистическия период в периода 1945-1991 г., след което цялата истина за измислената им история ще рухне като пясъчна кула. Но ето точно поради тази причина, това няма как да се случи.

А нашата работа в момента е една-единствена - тотално игнориране на всичко, казано от тяхна страна. Не ние сме тези, които трябва да протягаме ръка, да се молим, да даваме предложения, да звучим разумно. Ние трябва само да изискваме. Като за начало, отдавна е дошло времето да поискаме костите на Гоце Делчев да ни бъдат върнати, за да може да бъдат поставени там, където почиват баща му Никола, сестра му Мария и други негови роднини.

После идва редът на другите задължения, които РСМ имат да изпълнят към нас, за да може някога, може би след години, да застанат редом до нас - на първо място, както вече споменахме, е отваряне на архивите на бившите югославски служби, следва записване на българите в Устава на РСМ, като „държавнотворен“ народ, премахване на всички паметници, в които пише нещо за „фашистки окупатори“, всички учебници, в които пише отново същото и т. н., и т. н. Ние бърза работа нямаме, не трябва и да имаме - нито времето ни притиска, нито ще влизаме някъде, нито ни трябват паспорти - нашият отваря достатъчно врати, както от РСМ идеално знаят...

В противен случай ние доброволно се съгласяваме да пренапишем историята си, да се обезличим, за да признаем една изкуствено създадена нация, да загубим тази война. Войната за истината, войната за националната ни чест.

Виктория Георгиева

trud.bg