С всеки изминал ден проблемът с кръводаряването в страната става все по-сериозен, а причините за това далеч не са една или две. Всеки е наясно, че населението у нас намалява прогресивно и младите хора, които отговарят на изискванията за кръводарители, стават все по-малко и по-малко.
Кръвните центрове в страната работят на изпарения, което отваря врати за търговия на черно. Обикновено се прави всичко възможно да има кръв и кръвни продукти за спешни случаи, но за останалите болни се изисква от близките да намерят кръводарители. Ентусиасти да дават кръв почти няма, като изключим ромските братя, навъртащи се покрай големите болници в страната точно с тази цел – да станат дилъри на кръв, за да попълнят липсите в бюджета
Така се стига до ситуацията, в която банка кръв удари средна цена от 600 лева в Русе. Подобно е положението и на други места. Най-скъпо струват банките за редките кръвни групи, които трудно се намират – В отрицателна и 0 отрицателна. С малко повече късмет могат да се намерят и на цени от 400 лева. Има случаи на измами, при които се иска авансово плащане по интернет, след което обаче близките на пациента остават и без кръв, и без пари.
В далаверата с кръвта се включиха дори ало-измамниците, които рекетират хора да купуват кръвна плаза за техни близки. Сред първите пропищели са жители на Карнобат. Във всяко трето жилище имало телефонно позвъняване. Измамниците знаели имената на членовете на семейството. Имали информация кой пътува до Бургас, Стара Загора или Ямбол по работа. Знаело се чии деца са в чужбина на гурбет, от колко време са там и с какво се занимават. В слушалката гласовете на далавераджиите звучели уверено. Жертвите бързо се разстройвали, започвали да се вайкат и да събират исканата сума.
В доверчивостта си стигали дотам, че започвали да се обясняват от кого ще вземат пари, че да съберат нужната сума. Мошениците ги инструктират как да действат. Казвали, че ако нямат необходимите пари, могат да закупят животоспасяващата кръвна плазма със златни вещи, венчални халки, телевизори, мобилни телефони, картини и дори гоблени. Макар звучащо абсурдно, наивници винаги се намирали.
Истински берекет за мошениците били двете години на КОВИД-19. Те прибирали суми с кухото обещание, че като мине кръвопреливането, ще издадат касова бележка, което, естествено, не се случило. Нямало и обратна връзка с номерата, от които звънели, защото ползвали предплатени карти. Говори се, че тогава се облажили с хиляди левове, защото имало нашенци, броили по пет хилядарки за спасението на свой близък.
„Дефицитът на кръв тепърва ще става по-голям в страната. Измамите с нея също ще растат. Проблем с кръводаряването има и заради изискванията кой може да дарява. Желаещите трябва да тежат поне 56 кг., хемоглобинът им за бъде в норма, кръвното – нормално, да не пие никакви лекарства и да не е злоупотребил с алкохол.
Здрави хора трудно се срещат и при младежите под 25. Сред тях има такива, които са на лекарства, дори на антидепресанти, защото получават паник атаки. Психично лабилните категорично не трябва да даряват, макар че сред тях има и такива, които крият заболяването си доста добре. На работещите се дава два дни отпуск при кръводаряване – в деня на вземането на кръв и 24 часа след това. Далавера да даряваш няма. Ако не броим талончето от 8 лева, с което може да си вземеш вафли или друг вид закуски, плюс безалкохолно.
Може би трябва да се върнат правилата, които действаха при социализма. Тогава във всеки голям завод имаше списъци със здравите хора. Знаеше се кой може да дава кръв и беше почти задължително. Малцина можеха да се измъкнат. Днес има хора, които се страхуват да даряват, други наистина са болни и не могат, защото в червената течност има всички елементи от Менделеевата таблица, в това число и тежките. Болните от хепатит не бива да даряват, но често те боледуват, без да имат симптоми и идват в кръвните центрове. Връщаме ги, разбира се!
В закона за кръвта и кръвопреливането е записано: „Кръвта, кръвните продукти и кръвната плазма не могат да бъдат обект на възмездна сделка – член 1”. Същевременно член 6 от същия нормативен документ допуска лечебните заведения да вземат кръв срещу заплащане при спешни случаи, когато няма налични количества от съответната кръвна група, за производство на ваксини, серуми и имуноглобулини, а също и за научноизследователски и диагностични цели в медицината. Тази покупка се извършва само от националния или регионалните центрове по хематология и трансфузиология, но като всяко правило и това се нарушава”, разкрива медик от столичната „Бърза помощ”.
Източник: Уикенд
