Искат да опрощават дългове само в размер над 30 хил. лв.
Банки и събирачи на вземания се обявиха против текстове от подготвения проект
Настояват да влезе в сила след две години
Проектът на закон за личния фалит на граждани предизвика остри негативни коментари от страна на кредитори и събирачи на дългове. Част от техните забележки са, че законът ще даде твърде много права на потребителите. Същевременно омбудсманът Диана Ковачева и отделни граждани в свои позиции по законопроекта заявяват, че той не защитава в достатъчна степен длъжниците.
Идеята на законопроекта е след като човек премине през процедура по несъстоятелност, оставащите му задължения да бъдат опростени и да може да продължи живота си на чисто. Законът за несъстоятелност на физическите лица да важи само за задължения в размер над 10 минимални заплати, предвижда проектът, който предстои да бъде гласуван на второ четене в парламента. При сегашната минимална заплата от 780 лв. това означава, че законът ще важи за дългове над 7800 лв., а за малки задължения за битови сметки въобще няма да се прилага.
Прагът от 10 минимални заплати е твърде нисък, гласи официална позиция на Асоциацията на банките в България (АББ). Този праг създава условия за злоупотреби от недобросъвестни хора, които твърде лесно и дори умишлено да се поставят в положение на неплатежоспособност. Този праг трябва да се определя индивидуално за всеки длъжник по формула, в която да се вземат предвид неговите средни доходи за период от поне 12 месеца назад, преди невъзможността да изплаща задълженията си, съотнесени спрямо размера на всичките му задължения, но при всички случаи прагът не трябва да е под 15 минимални заплати, пише в становището на АББ. Според Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) този праг трябва да е 30 минимални заплати, което при сегашната минимална заплата прави 23 400 лв.
Право да поискат от съда обявяване във фалит да имат хора, които шест месеца не могат да плащат задълженията си, предвижда проектът. Достъпът до производство по несъстоятелност би бил твърде лесен, тъй като срокът от шест месеца за невъзможността да бъдат обслужвани задължения е твърде кратък, за да се прецени дали е налице трайно финансово затруднение, посочват от АББ.
Законът да влезе в сила не по-рано от две години след обнародването му в “Държавен вестник” и след започване на работа на регистър по несъстоятелността, настояват още от АББ. В регистъра трябва да бъдат записвани процедурните решения на съдилищата във връзка с обявяване на фалит на граждани. Законът е изцяло нов и изисква допълнителна подготовка, мотивират искането си от асоциацията на банките. Новата уредба би довела до значителни промени в обществените отношение и трябва да има достатъчно добра подготовка за прилагането ѝ, посочват от АББ. До внасянето на проектозакон за личния фалит се стигна, тъй като приемането му е част от ангажиментите, които трябва да изпълним, за да получим следващия транш на парите от ЕС по Плана за възстановяване и устойчивост.
Банките се обявяват и против предложените правила за уреждане на случаите, при които длъжникът няма достатъчно имущество, за да плати разноските по делото и да изплати поне 30% от задълженията си. Проектът предвижда в тези случаи съдът да открие производство по несъстоятелност и да го спре за период от една година. В този срок от година, ако длъжникът получи някакво имущество, може да възобнови производството по несъстоятелност, но кредиторът няма право да иска това. Слез изтичане на тази година съдът може да прекрати производството. След това длъжникът трябва да чака още пет години, през които може да получи някакво имущество и да изплати част от дълговете си, и едва след това борчовете му ще бъдат опростени.
Ако длъжникът има достатъчно имущество, за да изплати една трета от дълговете си, ще трябва да чака само три години преди останалите му задължения да бъдат опростени. Считаме за необосновано в случая да се прилага по-кратка 3-годишна давност, а не общата 5-годишна погасителна давност, гласи становището на АББ.
Длъжникът трябва активно да търси работа
Искат забрана за взимане на нови заеми
За да поиска обявяване във фалит, длъжникът трябва да е работил през последните 12 месеца, изисква законът. А най-често хората не могат да плащат дълговете си, защото са загубили работата си.
По време на цялото производство по несъстоятелност, а и три години след като дълговете му бъдат опростени, длъжникът не трябва да има право да взима нови кредити, гласи становище на Асоциацията на банките в България. Необходимо е да бъдат предвидени и други дисциплиниращи ограничения, посочват от АББ. По време на целия процес по обявяване в несъстоятелност длъжникът трябва да работи или поне активно да търси работа, заявяват от асоциацията на банките.
В проектозакона е предвидено, че от новите правила за фалит ще могат да се възползват само хора, които са добросъвестни. Едно от изискванията, за да се счита, че човек е добросъвестен е, ако е работоспособен, трябва да е работил през последните 12 месеца преди да поиска фалит от съда, освен ако няма основателни причини. Не е ясно какво означава “работоспособен”, посочват от АББ. Липсва и изискване към самата дейност - тя трябва да е съобразена със задълженията на длъжника, защото в този кратък срок от една година той би могъл по документи да си осигури някаква работа, включително на граждански договор, със символичен доход, което ще бъде достатъчно основание за откриване производство по несъстоятелност и погасяване на задълженията му, посочват от АББ. Според банкерите не е ясно и какво представлява “без основателни причини”, което би създало твърде много противоречия в практиката.
Правят промени в Търговския закон
Различни правила за предприемачи
Банките са против 10-годишната давност
Да няма едновременно закон за личния фалит и 10-годишна абсолютна давност за дълговете, искат от АУВ и АББ.
Предприемачите ще фалират по различни правила от тези за фалит на граждани. Това предвиждат промени в Търговския закон, които са внесени в парламента. Законът за несъстоятелност на физическите лица няма да се прилага за задължения на еднолични търговци, хора със свободни професии и занаятчии. Идеята е правилата за фалит на тези хора да бъдат уредени в Търговския закон.
Задълженията на предприемачите ще бъдат опростявани след стартиране на производство по несъстоятелност, ако човекът е прекратил упражняването на търговската дейност, занаят или професия, с които са свързани задълженията му, ако е платил разноските по делото, ако е изплатил поне една трета от задълженията си, и след като изтекат три години от началото на процедурата, предвиждат промени в Търговския закон. В промените е записано, че доколкото не могат да бъдат разграничени личните задължения на предприемача, те се считат за свързани с упражняваната от него стопанска дейност, занаят или свободна професия. Тоест правилата в Търговския закон ще важат за всички задължения на предприемача.
Няма необходимост несъстоятелността на гражданите да се регламентира отделно от несъстоятелността на предприемачите, гласи позиция на Асоциацията за управление на вземания (АУВ), в която членуват фирми за събиране на дългове. Тези правила ще създадат хаос и объркване сред хората, тъй като при поемане на задължения за лични нужди и при работата си, те няма да знаят коя от двете процедури е приложима за тях, посочват от АУВ.
Според асоциацията за управление на вземанията не трябва да има по-лесни правила за фалит на хора, които не са предприемачи. Приемането на закон за фалита на гражданите не е задължително според правилата на ЕС, а и е ненужно, заявяват от АУВ. От асоциацията обясняват, че в законодателството вече е въведена 10-годишна абсолютна давност и задълженията на хората се погасяват 10 години след като съдът обяви неплатежоспособност на човека. Законът за личния фалит на гражданите обаче дава възможност задълженията на хората да бъдат изчистени в срок от три години, ако имат достатъчно имущество, с което да изплатят поне една трета от борчовете си.
Според асоциацията на банките пък, щом ще има закон за личния фалит на граждани, трябва да отпадне 10-годишната абсолютна давност.
Омбудсманът Диана Ковачева: Да бъдат опрощавани и малки дългове
Не е ясно какви са основните потребности
Законът за несъстоятелност на физическите лица трябва да важи и за хора със свободни професии, да се отнася за задължения с по-малък размер от предвидения, както и да допуска погасяване на задължения, обезпечени с ипотека, гласи официално становище на омбудсмана Диана Ковачева. Ограничението, че законът няма да важи за задължения в размер под 10 минимални заплати, изключва в повечето случаи хора с неплатени битови сметки за ток, вода и парно, посочва омбудсманът.
В законопроекта е предвидено, че ще важи само за добросъвестни длъжници. Едно от изискванията, за да се счита човек за добросъвестен, е пет години преди да подаде молба за започване на производство по несъстоятелност, да не е купувал стоки или услуги, които не са предназначени за задоволяване на основни жизнени потребности на него и на семейството му. Според дефиниция в Закона за социално подпомагане, основни жизнени потребности са достатъчно храна, облекло и жилище. В тази връзка, ако пет години преди започване на производството длъжникът е купил телевизор, компютър или дори телефон, той става недобросъвестен и законът няма да важи за него, посочва омбудсманът. Тази дефиниция на “основни жизнени потребности” обаче е в друг закон и не става ясно дали ще бъде прилагана и за закона за личния фалит, става ясно от становището на омбудсмана. А в закона за личния фалит не е посочено какво означава “основни жизнени потребности”.
Становище на гражданката Мариана Георгиева, Лондон: Законът трябва да важи и за ипотечни кредити
Има неравноправни договори
Не трябва да бъдат защитавани кредитори, ако има неравнопоставени клаузи в договорите, смята Мариана Георгиева.
България е единствената страна от ЕС, в която такъв закон няма, гласи становище по проектозакона на гражданката Мариана Георгиева, която живее в Лондон. Тук публикуваме цялото ѝ становище в оригиналния вид:
“Обсъжда се в момента какви текстове да бъдат включени в него, така че да бъде сравнително справедлив. За да се възползват от него длъжниците трябвало да бъдат добросъвестни, а за кредиторите не се споменава нищо. Излиза, че те по презумция са добросъвестни, а това не е така.
Визирам в частност банките, които имат типизирани договори за кредит и много от тях са с неравнопоставени клаузи. Трябва да се вземе предвид и произходът на дълга, дали не е резултат от неравнопоставени клаузи в договорите, несправедливи закони, тълкувания и др., които ощетяват кредитополучателите.
Давам ви следния пример: Банка дава кредит 100% за закупуване на имот, като обезпечението е ипотеката на този имот. Кредитополучателят е с добра заплата в момента, плаща няколко години, разболява се и/или остава без работа. Няма възможност да плаща повече и банката продава имота, който е обезпечението на кредита, на половин цена. Тя твърди, че кредитополучателят ѝ дължи остатъка. Взел си кредит, изплащал си го години наред, случило се е нещо непредвидено, не можеш да плащаш повече, продават обезпечението на безценица и ти искат отново да плащаш за нещо, което вече нямаш.
В такива случаи трябва да има решение, че кредитополучателят не дължи остатъка от кредита на банката. Това е нейният риск при сключване на договора за кредит. Защо само и единствено кредитополучателят да поема риск? Къде е отговорността на банката за предоставения кредит? Няма я! При това положение трябва ли да се пази интереса на кредитора, след като той не е предвидил тази ситуация? Дали кредитополучателят е съвестен според вас?
Моето предложение е следното: Законопроектът за несъстоятелност на физическо лице да допуска погасяване на задълженията му за кредити, които са обезпечени с ипотека”.
trud.bg
