Ако отидеш в Сибир за два дни, от там можеш ли да наредиш банково плащане? Можеш, има интернет ма брега на езерото Байкал.
Ако отидеш в Танганайка, оттам можеш ли да чуеш баба си и да й пратиш едни нотариални актове, ако имаш електронен подпис? Можеш, в Танганайка интернетът е бърз.
Ако си в Лос Анжелис, Кълвърсити - можеш ли да участваш във важна бизнес среща, срещата на живота ти и да подпишеш сделка за милиони, бизнес и бъдеще което осигуряваш на себе си и своите работници? Можеш, в Кълвърсити има Zoom и нещата ще се наредят.
Ако си в Павликени, можеш ли да пратиш пратка с ценни документи до село Йеремия, Кюстендилско? Можеш, има куриер, който носи пратката, електронен номер и никой не е загубил нищо досега.
А българите по време на избори, този отчаян народец - са крепостници на своите партии
На всички избори партиите строяват по домова книга тъпите си последователи и ги карат да гласуват. Ако не гласуват в крепостта - още по добре. Ще гласува, който трябва!
Oтсега трябва да знаете - тези избори са крепостни избори и свободата ни е нарушена. Ние сме роби на домовата книга и онова ужасно комунистическо гражданство. Ако не си по домова книга и адрес пред урната - ти нямаш право да гласуваш.
Това е най-страшната уродлива селяния, измислена от демокрацията на мутрите, която ни държи роби на/по списък. Както руските крепостни селяни не са можели да пътуват от една губерния в друга, така и ние трябва да сме си вкъщи - за да гласуваме.
Защо така стана? Крепостта на партиите е домовата книга. Крепостта е списъкът на хартия и глупавия химикал. Ретро. Скудоумно. Несвободно. Сякаш не е измислена пощата. Сякаш няма интернет. Сякаш имейлът, Zoom и другите възможности не важат на тая прокълната територия.
Българите са крепостни селяни, без изключение. Те дори не се срамуват от това. Смятат, че няма как. Точно като крепостници.
Мартин КАРБОВСКИ
http://lentata.com
