Лекарства изчезват при кабинета „Кирил Петков“

Хроничният дефицит на някои лекарства в България започва през 2022 г. по времето на правителството “Петков”, показва доклад на ДАНС за причините за недостиг на медикаменти в страната, който е получен в комисията по здравеопазване в парламента от председателя є проф. Костадин Ангелов. В средата на август тази година проф. Ангелов сезира службите и МВР заради сигнали за незаконна търговия с лекарства и системен дефицит на животоспасяващи медикаменти у нас.

Припомняме, че кабинетът “Петков” взе властта на 13 декември 2021 г. и продължи да управлява до 2 август 2022 г. В анализа на ДАНС се казва, че “през март 2022 г. министърът на здравеопазването указва на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) да бъде извършена промяна на формулата за изчисляване на недостига на лекарства в съответствие със Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ)”.

“Вследствие на новия начин за изчисляване голяма част от лекарствените продукти, забранени за износ до март 2022 г., са отпаднали от СЕСПА (Специализирана електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, б. р.), в резултат на което е облагодетелстван частният търговски интерес за сметка на българския пациент”, се посочва още в анализа на ДАНС. В документа ясно е казано, че “макар законосъобразна, новата методика фактически позволява на търговците да изнесат всички количества над 65 процента от потреблението, като ги задължава да поддържат наличности почти наполовина по-малки в сравнение с пазарното търсене, а законосъобразната формула в действителност противоречи на целите на закона”.

“В тази връзка може да се счита, че нормативната уредба е разработена целенасочено в интерес на търговците и не осигурява ефективни възможности за противодействие или избягване на дефицит”, пише още в анализа на ДАНС. Нещо повече, при проверката на причините за дефицита на животоспасяващи лекарства, се оказва следното: “Макар и спазен законът, по този начин се улеснява износът на важни медикаменти към държави-членки на Европейския съюз и трети страни от български търговци на едро, в резултат на което се задълбочава дефицитът на определени медикаменти. Това води до облагодетелстване на незаконните схеми, свързани с източване на публични средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК)”.

От ДАНС са направили и своеобразна ретроспекция на проблема с липсата на лекарства у нас. “Проследяването на историята по създаването, работата и опитите за влияние върху СЕСПА водят до заключението, че промените в ЗЛПХМ са приети, за да облагодетелстват паралелния износ на лекарствени средства. Впоследствие процесът по прилагане на Закона и Наредбата е бил умишлено забавен и системата е била изградена така, че да не работи в полза на обществения интерес”, се посочва в документа.

От ДАНС препоръчват вносът и достъпът до лекарствени продукти, като част от стратегическите дейности в системата на здравеопазването, да бъдат обект на засилен контрол от страна на държавата с цел недопускане на дефицит на медикаменти на българския пазар, за сметка на генериране на сериозни печалби от паралелните търговци.

Най-притеснителна е последната част от анализа на ДАНС, според която “продължават опитите на различни икономически субекти да се облагодетелстват”, като “оказват влияние върху решенията на фармацевтичния сектор, което ощетява българските пациенти и води до финансов риск пред бюджета за здравеопазване”.

Едно към едно от Анализа на ДАНС

Фирми продължават да изнасят медикаменти

• През част от дружествата лекарствата минават само по документи, за да бъде легализиран стоковият оборот. Фирми продължават да изнасят от страната медикаменти, за да реализират печалба, което води до съществен недостиг на лекарства при търговците на дребно.

• Основен дял от приходите паралелните търговци реализират от сделки със скъпоструващи медикаменти, като все повече лекарствени продукти от т. нар. “среден клас” са обект на износ.

• През юни 2023 г. след съвместни проверки на ДАНС и ИАЛ са установени дружествата “Ситадел Фармасютикълс” ООД, “Изифарм” ЕООД и “Нипон Белс Матрикс” ЕООД, които са извършвали износ на медикаменти, включени в забранителния списък. Фирмите са обект на административно наказателни производства от страна на ИАЛ.

Костадин Ангелов, председател на здравната комисия в 49-ото Народно събрание: Изпращам доклада на ДАНС в прокуратурата

Докладът на ДАНС ще покаже къде е заровен проблемът относно липсващите лекарства. Изпращам този доклад в прокуратурата, за да провери дали описаното в него е престъпление, което е ощетило българските пациенти. При някои заболявания и при липсата на тези лекарства съществува риск за живота и здравето на хората, което може да доведе до смърт.

Към Комисията по здравеопазване в Народното събрание ще бъде направена подкомисия, която ще бъде изградена от представители на всички политически сили, където българските граждани ще могат да подават сигнали за липсите на лекарства във всяка точка на държавата и да съобщават нерегламентирани практики на служебни лица. Не е тайна за никого, че става въпрос за медикаменти, които в България са по-евтини. Проблемът с лекарствата е огромен не само в България.

Въпросът обаче е дали в България, когато влязат достатъчно медикаменти за българския пазар, една част от тях се изнасят в чужбина, за да бъде облагодетелстван частен търговски интерес за сметка на българските пациенти? Това е въпросът. И дали държавата ще може да се справи с този проблем, зависи от волята на всеки един от нас. Казвам като човек, който е управлявал тази система: министърът, ако желае да се справи с паралелната търговия, със заповед може да я забрани тогава, когато има липса на медикаменти на територията на България.

Аптеки в Гърция и Турция с надписи на български език

Куфарната търговия по границите ни кипи

Търсенето на липсващи лекарства от българите в Турция и Гърция принуди фармацевти в съседните държави да сложат надписи и на български език. Снимка: netinfo

Светлана Василева
ТРУД NEWS, Благоевград

Дефицитът на редица лекарствени препарати възроди куфарната търговия, практика от 90-те години, която бе забравена до скоро. В момента най-активно се поръчват и доставят медикаменти за диабет от Турция, които липсват в аптечната мрежа у нас като оземпик, рибелсус и видове инсулин. Припомняме, че министърът на здравеопазването проф. Христо Хинков призна преди седмица, че ведомството му е безсилно да се справи с периодичното изчезване на лекарства в страната, което вече е системен проблем. А точно на въпрос дали пациентите у нас ще продължат да разчитат на куфарната търговия, проф. Хинков каза: “Твърде вероятно е. Докато не се справим с контрола на лекарствата, които се изписват. Включихме и антибиотиците в този контролен режим. Продължаваме да работим по този въпрос. На този етап съм разбрал, че освен реекспортът и легален, и нелегален, съществува система, която трябва да бъде ревизирана”.

Хората са изпаднали в такава нужда, че в социалните мрежи са направени специални страници, в които всеки може да си поръча лекарства от Турция на физическо лице. Поръчват се още препарати за кожни болести, за автоимунни заболявания, за имунитет и други. Пациентите споделят, че турските лекарства освен, че са по-евтини и са по-ефикасни от тези в нашата аптечна мрежа. Изразяват съмнение и спрямо производители у нас, че икономисват от активните съставки. Аптеки в Одрин и Чорлу имат дори ценоразписи на български език, в близост до тях са и обменни бюра, подобно е положението и в Бурса.

И по другото направление - Гърция, куфарната търговия е доста активна от две-три години насам. Нещо повече в района на ГКПП-Кулата има дори аптека, която приема и изпълнява поръчки по телефон и онлайн. Доставя се на адрес с куриерска поща. Снабдяват се с лекарства от южната ни съседка и там се намират доста от дефицитните у нас медикаменти.

Но масово се поръчват лекарства на редовно пътуващи шофьори до Гърция - тираджии, доставчици, автобусни превозвачи. Дори непознати приемат поръчки, когато човек проплаче, че е за здраве и спешно. И там се пазаруват препаратите за диабет, кожни болести и автоимунни. Купуват се масово болкоуспокояващи, лекарства за кръвно и сърце, мазила. Засега никой не се е оплакал, че е измамен.

Схемата е една и съща и за Турция и Гърция. Търговец поема поръчките, пътува, доставя и разпраща. От Благоевград пък много хора често пътуват до близките градове в Македония, за да се снабдяват с лекарства. А само до преди години точно македонците пазаруваха основно у нас медикаменти и се редяха на опашки с рецепти, написани на лист от тетрадки.

Д-р Христо Димитров, председател на Районната лекарска колегия във Велико Търново, пред “Труд news”: Опасно е за онкоболните, лекарите сме безсилни

Веселина Ангелова
ТРУД NEWS, Велико Търново

Липсата на лекарства е огромен проблем и е крайно време съответните органи да си свършат работата, апелира пред “Труд news” д-р Христо Димитров, общопрактикуващ лекар и председател на Районната лекарска колегия във Велико Търново.

“Дефицитът е изключително опасен за пациентите, особено за тези, които се нуждаят от специфични препарати за онкологични заболявания, при диабет и др. терапии, при които медикаментите се вземат по абсолютно точна схема. Но в случая ние лекарите сме безсилни. Това е въпрос на организация на държавата”, коментира д-р Димитров.

Той споделя, че ако даден медикамент има аналог, докторите изписват него.

“А ако липсва аналог, пациентът се моли необходимото лекарство да бъде доставено в аптеките. Най-често обаче нуждаещите се търсят медикаментите в чужбина. Често се налага хората да пътуват до съседните на България държави и от там се снабдяват с лечебни препарати. Не е имало ситуация, в която аз или колегите да ги насочваме към този вариант.

Те сами се ориентират. Казват, че по този начин освен че се снабдяват с нужните лекарства, но в повечето случаи те са и по-евтини в сравнение с цените у нас. Но това се обяснява с факта, че в съседните държави, пазарът е по-голям и заради това и цените са по-приемливи”, обяснява д-р Христо Димитров.

Болни разреждат дозировки, да имат за по-дълго

Фармацевти: Дефицитът насърчава нелегален внос

Даниела Фархи
ТРУД NEWS, Варна

Във Варна и Добрич хроничен и най-сериозен е дефицитът на различни видове инсулин. Неритмични са доставките и на някои кардиологични и други лекарства, но те имат по няколко налични аналога и лечението на пациентите е гарантирано, макар че много от по-възрастните хора се притесняват от смяната, обясниха фармацевти пред “Труд news”.

За болните от диабет обаче мъките не са спирали месеци наред. “След като здравното министерство разпореди проверки, някои препарати се появиха, но пак са в крайно недостатъчни количества. Например, инсулинът “Тресиба”. След като четири месеца подред в целия регион доставките бяха нулеви, сега от складовете съобщиха, че има, но за цяла Североизточна България квотата е едва 10 опаковки. Идентично е положението с “Оземпик” и други препарати за диабетици.

“Светлина в тунела има, но е много слаба, а пациентите са притиснати и търсят спасителен вариант. Това естествено насърчава нелегалния внос”, коментира пред “Труд news” председателят на Регионалната фармацевтична колегия в Добрич Мирослава Люцканова. След като обиколят по десетина и повече аптеки, хората търсят и намират онлайн нужния им животоподдържащ медикамент, плащат и го получават. Други разреждат дозировката, съчетавайки я с почти пълен глад, докато си намерят инсулина.

Пациентите се притесняват за странични реакции

Инсулини се заместват с по-стари, стресът е при сърдечноболните

Мария Кехайова
ТРУД NEWS, Бургас

Смяната на лекарства на пациентите, наложена от липсата на даден медикамент в аптечната мрежа, е стрес за пациенти и медици, принципно не вреди на здравето, но е необходимо и време за адаптация. Тази липса е периодична и не е постоянна. Това коментираха бургаски ендокринолози по повод липсата на лекарства за диабетици. Специалистите отбелязват, че аналогивите инсулини, които в момента са в България, имат сходство, но не е толкова проста замяната им. Организмът, който е свиквал с инсулин на дадена марка, после ще му трябва време да се адаптира.

“Някои определени фирми спряха определени инсулини. Например инсулините “Инсуман” са спрени въобще от производство. В същото време обаче, имат по-нови, които се продават. Има и друг пример- инсулин, който е дефицитен в световен мащаб. Няма да назовавам марки. За негов заместител могат да се използват инсулини от по-старо поколение, което не вреди на пациента”, заяви ендокринологът от Бургас д-р Иван Данов.

Промяната на медикаменти е проблем за самите пациенти, за тяхното самочувствие. При всяка смяна, която се налага почти всички се притесняват, защото с дадено лекарство се привиква постепенно, често има странични реакции, докато организмът свикне. И когато трябва да се замести с ново-хората с право се ядосват, по-скоро заради страничните реакции, а не по отношение на ефективността, смятат лични лекари от морския град.

При сърдечно болните пациенти обаче тревогата е най-голяма. Те са стресирани от операции, от прекарани инфаркти, от стенокардии и др.

Въпреки това смяната на лекарства и при тях не крие риск. Изписват се заместители-от същата група, но на различни фирми, няма проблем за пациентите, каза д-р Даниела Ватева, кардиолог в морския град.

trud.bg