Още един човек почина, защото не дочака линейката. А тя се забави, не защото медицинският екип се помотвал, а защото имало проблем в системата. Пак!
И диаметрално противоположна история: болничен директор по спешност влезе в ролята на шофьор на линейка и спешен лекар, за да спаси живот. Като на кино.
Не е като на филм обаче работата на българските спешни медици. За подобрения в спешната помощ се заговори още през октомври 2012-а, на правителствено заседание. Евромилионите дойдоха през 2015-а. Оттогава с проекта се занимава екип на осми здравен министър!
В средата на ноември 2022 г. бе съобщено, че вече са купени и доставени 358 оборудвани линейки. За пореден път бе обявена и обществена поръчка за 42 возила с повишена проходимост.
След поредното "тука има - тука нЕма", в края на годината дори се намериха пари за бледо подобие на увеличаване на възнагражденията на работещите в системата - 3,4 млн. лв. за центровете за спешна медицинска помощ. В тях работят около 7000 души. Заплатите на лекарите са около 2600 лв., на сестрите - 1810 лв., на фелдшерите - 1850, на шофьорите - 1060 лв. Достатъчни ли са за отговорността им? Достатъчни ли са за пренасянето на ръце по стълбите на пациенти? Много ли са за подпийнал медик по време на дежурство? Малко ли са за пребити по време на работа лекари, сестри и шофьори? Компенсират ли смъртта на заразените с КОВИД-19 от пациенти? Струват ли живота на онзи лекар, който от интервюто до отпечатването на репортажа почина от инфаркт?
Всеки да отговори за себе си.
Европари, за които се говори повече от десет години. Европари, които прескачат от една в следваща обществена поръчка за линейки. Линейки, които в държави на нашия хал са всекидневие. А у нас детски линейки се купуват с пари от капачки. Санитарните хеликоптери все още са мечта.
Линейката ли закъсня или реформата се самозабрави?
Аида Паникян
дума
