На Гергьовден лудата кръв на Балканите се събужда с пролетните трели, плисва по обредните камъни, източва спарената самота на зимата, страха и омразата, трупани през дългите снежни нощи. На 6 май всеки пробожда чудовището, което най-често е онова, дето сутрин го гледа от огледалото. На 6 май бащата, повел агнето, извървява стъпките на библейския Авраам, повел сина си към жертвения връх.
Убийството и жертвоприношението се смесват така, както са вплетени древните и християнските истории за конника Георги. Убиецът е жертвата, а прободената твар е ту смиреният агнец, ту злото, което - ако окончателно пронижем, ще се озовем сами в Стивънхокинговата вселена - пронизали сами себе си. Пронизани от самота... Amor vincit omnia! Гергьовден е и любовта побеждава всичко!
