Пакетите „допълнителни услуги“ често са извън правилата
Искат пари за лечение и пътуване
От агенцията пуснаха информация какво покрива НЗОК
С ограничаване на нерегламентираните плащания и доплащания от здравноосигурени лица за оказана медицинска помощ се захваща Изпълнителна агенция “Медицински надзор”. От агенцията соибщиха, че предстои анализ на вече установените и санкционирани лечебни заведения за неправомерно получени суми и на тази база ще бъдат планирани периодични одити на лечебните заведения с повишен риск.
Правомерните плащания от страна на здравноосигурените лица в България са ясно регламентирани и са изключение, а не правило - повечето основни дейности се покриват от Национална здравноосигурителна каса. Ето кои са
Законните доплащания
1. Потребителска такса. Дължи се при: преглед от личен лекар, преглед от специалист, болничен престой (на ден, с ограничение до 10 дни, след това е без потребителска такса). Размерът на потребителската такса е нормативно определен. Някои групи лица са освободени (деца, бременни, хора с определени заболявания или увреждания и др.).
2. За избор на лекар или екип (по желание). Плаща се само ако пациентът доброволно е поискал с писмено заявление конкретен лекар или екип. Преди това задължително подписва декларация за информираност, вкл. за цената. Не може да бъде наложено.
3. За медицински изделия или консумативи извън покритите от НЗОК. В случаите, когато е в интерес на пациента да се използват: по-скъпи импланти, специални медицински изделия, които не са напълно покрити от касата. Болницата е длъжна да предложи вариант, покрит от НЗОК (ако има такъв), както и да информира пациента и близките му за разликата в цената.
4. Допълнителни услуги и подобрени битови условия. Например: самостоятелна стая; телевизор, интернет; самостоятелен сестрински пост; допълнителен комфорт.
5.?Лекарства (в определени случаи). Някои лекарствени продукти се заплащат частично (с процент участие), когато това е посочено в съответната клинична пътека. В интерес на пациента може да се предложат и лекарствени продукти, които се заплащат изцяло от пациента (ако не са реимбурсирани).
Незаконни доплащания
1. “Такса избор на екип”, когато реално няма избор.
2. Пакети с “допълнителни услуги”. В някои големи болници е практика да се предлагат “пакети”, които включват информационен асистент, обучение против падане, административно обслужване и др.
В много случаи тези пакети включват част от болничните грижи, които са платени от НЗОК и обикновено става въпрос за скрито дублиране на заплащането.
3. “Консумативи”, които би трябвало да са включени в цената на клиничната пътека, която НЗОК заплаща. Често определени болници искат доплащане за ръкавици, системи, стандартни материали, лекарствени продукти под предлог, че в момента липсват в лечебното заведение.
4. Все още има болници, които искат “дарение” преди или по време на лечение с намека, че без това “няма да стане”. Това е незаконна практика, ако е обвързана с лечението.
5. Плащане за по-добри условия без алтернатива. Например “няма свободни безплатни стаи” или “трябва да платите за нормално обслужване”.
От Изпълнителна агенция “Медицински надзор” съветват пациентите винаги да питат “Това покрива ли се от НЗОК?”, “Задължително ли е или по желание?” Както и никога да не се подписват формуляри за информирано съгласие без да е прочетен внимателно текста.
Винаги изисквайте платежен документ - касов бон, фактура, съветват още от агенцията.
trud.bg
Кико
2 months before
Нищо за чудене...докато болничните да търговски дружества, тъй ше е...трябва да има осигурителна система с НЯКОЛКО Каси минимум, конкуренция и всяка каса трябва да има АДМИНИСТРАТИВЕН ПЪЛНОМОЩНИК ПО ХОСПИТАЛИЗАЦИИТЕ, най добре някой устат и нахален адвокатj, който да представлява клиентите на фонда при приемане в болница. Тука нищо не е като хората. Това което пиша, в Европа е отдавна въведено и очевидно работи.
Коментирай