В неделя предстои да гласуваме за местни органи в общините и в населените места. Според Европейската харта за местно самоуправление на Съвета на Европа под „местно самоуправление се разбира правото и реалната способност на местните власти да решават и управляват, в рамките на закона, съществена част от обществените дела на своя собствена отговорност и в полза на своето население“.
В българската Конституция е обособена самостоятелна Глава седма „Местно самоуправление и местна администрация“. Принципите, на които се основава местното самоуправление (публичната власт по места) са принципите на народния суверенитет (населението на общината) и на разделение на властите (в неговия вертикален вариант: „централна власт – местна власт и местно самоуправление“).
Самоуправлението отразява тенденция на децентрализация на централната публична власт, чрез създаването на местни органи в общините, които имат самостоятелни, но ограничени и териториално властнически правомощия.
В публичноправното законодателство са изведени белезите на органите на местното самоуправление (общински съвети, кметове на общини и на кметства) в Република България. Те са публичноправни субекти, на които са им предоставени нормативно определен кръг властнически правомощия на определена територия във връзка с осъществяване на самоуправлението. Притежават автономия в рамките на закона да определят суверенно своята вътрешна организация и ред на дейност. Могат да упражняват административна / финансова принуда при неизпълнение на техните решения от правните субекти.
Общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност (чл. 140 от Конституцията), подробно уредено в Закона за общинската собственост. По смисъла на Закона (чл. 2, ал. 1, т. 1-7) общинска собственост са: имотите и вещите, определени със закон; имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон; имотите, чиято собственост е възстановена на общината при условия и по ред, определени със закон; имотите и вещите, дарени или завещани на общината; имотите и вещите, придобити от общината с доброволен труд и/или с парични средства на населението; имотите и вещите, придобити от общината при ликвидацията на търговски дружества с общинско участие; имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон.
Както при държавната, така общинската собственост също бива публична и частна (чл. 3, ал. 1 от Закона за общинската собственост). Публична общинска собственост (чл. 3, ал. 2, 1-3) са имотите и вещите, определени със закон; имотите, предназначени за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация; други имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет. Частна общинска собственост са всички други общински имоти и вещи (чл. 3, ал. 3 от Закона). Плодовете и приходите от имотите и вещите - публична общинска собственост, са частна собственост на общината.
Така добре подредените имоти и вещи в Закона за общинската собственост създават впечатление, че българските общини са богати и процъфтяват. Сходно е положението и с конституционното правило, че общината има самостоятелен бюджет (чл. 141, ал. 1). Постоянните финансови източници на общината се определят със Закона за публичните финанси (ал. 2 на чл. 145 от Конституцията и чл. 45 от Закона за публичните финанси).
Структурата на общинския бюджет включва основно приходи и разходи. Приходите в една българска община (чл. 45, ал. 1, т. 1, б. а)-з) ) идват от приходи от местни данъци, които при условия, по ред и в граници, са установени със закон. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, местни данъци са: данък върху недвижимите имоти; данък върху наследствата; данък върху даренията; данък при възмездно придобиване на имущество; данък върху превозните средства; патентен данък; туристически данък; данък върху таксиметров превоз на пътници; други местни данъци, определени със закон.
Към приходите на следващо място са местни такси, които при условия и по ред, са установени със Закона за местните данъци и такси. Общините събират следните местни такси (чл. 6): за битови отпадъци; за ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, вкл. за паркиране, площади и улични платна; за ползване на детски кухни, лагери, общежития и социални услуги, финансирани от общинския бюджет; за технически услуги; за административни услуги; за откупуване на гробни места; за дейности по обща подкрепа по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование, които не се финансират от държавния бюджет и се осъществяват от центровете за подкрепа за личностно развитие; за притежаване на куче; други местни такси, определени със закон. Към другите приходи законодателят е предвидил и услуги и права, предоставяни от общината; разпореждане с общинска собственост; глоби и имуществени санкции; лихви и неустойки; помощи и дарения; други постъпления. Разходите (чл. 45, ал. 1, т. 2, б. а)-е) ) съответно са за делегирани от държавата и за местни дейности, както и във функционален разрез съгласно единната бюджетна класификация, за персонал; издръжка; лихви; помощи и обезщетения за домакинства; текущи субсидии; капиталови разходи. С решението за приемане на общинския бюджет за съответната година Общинският съвет (чл. 39, т. 1-3 от Закона за публичните финанси) определя максималния размер на новия общински дълг; общинските гаранции, които може да бъдат издадени през годината; максималния размер на общинския дълг и общинските гаранции към края на бюджетната година. Дължимите суми за лихви и погашения по главниците по общинския дълг съставляват приоритетно задължение на общинския бюджет (чл. 40 от Закона за публичните финанси).
Държавата чрез средства от бюджета и по друг начин подпомага нормалната дейност на общините (чл. 142, ал. 5 от Конституцията). Бюджетните взаимоотношения на общинския бюджет с централния бюджет (чл. 52 от Закона за публичните финанси) включват от една страна трансфери (за обща субсидия за финансиране на делегираните от държавата дейности; за местни дейности - обща изравнителна субсидия и за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища; целева субсидия за капиталови разходи; други целеви разходи, включително за местни дейности; финансови компенсации от държавата) и временни безлихвени заеми.
Анализът на данните според Министерство на финансите (последно публикувани), в края на първото тримесечие на 2023 г., спрямо края на 2022 г., както и спрямо същия период на 2022 г. за финансовото състояние на общините показва, че просрочените задължения на общините към 31.03.2023 г. са в размер на 90,7 млн. лв., в т.ч. по бюджета на общините – 88,1 млн. лв. Просрочените задължения по бюджетите на общините са формирани от 117 общини (44 % от общия брой общини), 148 общини завършват първото тримесечие на 2023 г. без просрочени задължения в бюджета. Общата сума на просрочените задължения на общините намалява с приблизително 4,2 млн. лв., спрямо края на 2022 г., и с 6,4 млн. лв., спрямо същия период на миналата година.
Общинският дълг и общинските гаранции към 31.03.2023 г. възлизат на 1 404,0 млн. лв., в т. ч. 740,7 млн. лв. вътрешен (52,8 %) и 653,3 млн. лв. (47,2 %) външен дълг. Голяма част от общинския дълг и общинските гаранции – 1 141,1 млн. лв. (81,3 %) – са предназначени за финансиране на инвестиционни проекти. Дългът на Столична община формира 44,7 % от общия размер на дълга.
След местните избори разговорът за общинските приходи и разходи следва да се постави на нова основа – ще остават ли част от данъците на гражданите директно в общините или отново през трансфери и временни безлихвени заеми ще има за едни и няма да има за други общини?
trud.bg
