Мила, Дебора,
Месеци наред мълчах по темата за насилието, защото бях загубила надежда, че нещо може да ни стресне , да ни разтърси.
Мълчах, защото се страхувах – не за себе си, а за всеки уязвим, на когото можех да дам надежда, че има смисъл да говори, да се бори, да отстоява правото си на лична неприкосновеност, а сблъсъкът с реалността тотално да го обезвери.
Убийства с брадви, тела в куфари, отнети детски животи… Насилие в къщи, на улицата, на работното място … Ние гузно мълчахме… Законотворците дълго умуваха промени в законите …. Правораздаването обслужваше насилниците… Жертвите губеха надежда, ако оставаха живи…
Вчера обаче море от хора казаха: „СТИГА!“. Заради теб, Дебора!
За случилото се с теб научих в неделя от дъщеря ми, която ти е връстница. Илен беше получила ужасяващите снимки от своя приятелка. Каза ми, че не може да ги гледа. Видях ги и дълго гледах какво ти е причинил насилникът. След това помолих Илен да ги погледне, за да види добре какво може да се случи и на нея, и на приятелките й, ако още при първите признаци на агресия не реагират.
Широко затворените очи няма да помогнат нито на теб, Дебора, нито ще предотвратят други случаи на насилие. Тези, които са се срещали със злото, го знаят. И ти го разбра по жесток начин.
На всички, които вчера показаха, че имат и очи, и сърца благодаря от цялото си сърце!
Вярвам, че ще се възстановиш, Дебора, и че ще срещаш добри хора в живота си.
Вярвам, че случилото се с теб и обществената реакция ще са предупреждение към всеки, който реши, че може безнаказано да причинява болка и страдание.
А за насилника, чието име ме отвращава да напиша, и на всички, които приемат стореното за нормално, отплата ще има. Да се молят да е според писаните закони...
Албена Белянова
Димитър
преди 9 месеца
Не, Белянова, няма да има отплата! Нито по писани, нито по неписани закони... В живота отплата не съществува, справедливост също.. Един ден просто си изгниваш в земята и няма нищо повече. Останалото е приказки за наивници.
Коментирай