На младите поколения името Минчо Йовчев не им говори много, но възрастните ни сънародници го помнят отлично. През 80-те години на миналия век комунистът от Мъглиж беше страшилище №1 на българските турци – движеше Възродителния процес и прокуди хиляди мюсюлмани в южната ни съседка. За управника със загадъчна като на Мона Лиза усмивка президентът Кенан Еврен казваше приживе:
„Този човек е ужас! Душманин!”.
Макар да бил с резерви към Възродителни процес, Горбачов изпитвал топли чувства към Минчо. Йовчев бил руски възпитаник, а и имал и московчанка за съпруга. Човекът толкова обичал Съветите, че през 1989 г. изпратил и дъщеря си Емилия да следва висшето си образование там.
Горби и колегите му от кремълската върхушка искали техен доверен човек да ръководи България след Тодор Живков. Затова и след края на 80-те висшите кадри в КПСС правели сондажи дали е възможно изпълнителната власт в НРБ да премине в ръцете на първия секретар на БКП в Хасковска област.
Да, Йовчев бил фаворитът на Кремъл за премиер на НРБ в епохата след Живков, а Луканов – резервен вариант. Андрей Карлович заемал едва втора позиция в списъка на братушките, защото за него се носели подозрения, че поддържа тайни връзки с ЦРУ. Според Москва съществувал огромен риск американците да му повлияят и Русия да изгуби позициите си у нас.
В крайна сметка именно Луканов успял да застане начело на изпълнителната власт в България в началото на 90-те. Основният му конкурент за най-важната длъжност в държавата пък набързо изпаднал от политиката. След преименуването на БКП в БСП той известно време членувал във Висшия съвет на партията, а после започнал работа по фирми в София и Казанлък.
Минчо Смилов Йовчев е роден на 27 февруари 1942 г. През 1966-а завършва металургия и минно инженерство в Ленинград. След завръщането си работи като технолог в Обединените
заводи „Фридрих Енгелс" в Казанлък. От 1967 до 1971 г. е началник на отдел и заместник-директор на предприятието „Хидравлика и пневматика“. Между 1971 и 1975г. е зам.-шеф на ДСО „Хидравлика“, а в периода 1978-1980 г. е първи заместник-председател на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет в Стара Загора.
В партията съветският възпитаник членува от 1968 г. През 1980 г. Йовчев става първи секретар на Общинския комитет на БКП в Казанлък, а през 1984 г. му поверяват ръководството на Окръжния комитет на БКП в Стара Загора. В Града на липите инженера си създава паралелна ДС – собствена агентурна мрежа в предприятията и медиите, та да получава сведения за обществените настроения.
По-късно прилага същия подход и в Хасково.
1986-а е годината, в която го приемат за член на ЦК. В края на 1987-а пък жененият за рускиня другар прави пореден значим скок в политкариерата си – назначен е за шеф на Хасковския областен комитет на БКП. Именно в това си качество – на губернатор, той взима дейно участие във Възродителния процес. Минчо дори се води един от архитектите на кампанията по преименуването и прокуждането на българските турци извън родината им.
„Ние трябва да сме готови на онези, които не желаят да се чувстват българи, да им предложим да заминат. И да насочим усилията си към останалите, да ги приобщим към нашия народ”, заявява Йовчев на висш партиен форум през втората половина на 80-те. Пак тогава предлага „масирано изпращане на български елементи”, в селата, където населението е предимно мюсюлманско и се бунтува срещу смяната на имената. Идеята му е комунисти от северните райони и хора от МВР да пребивават на смени в турските селища.
Първият секретар на ОК на БКП в Хасково пресмята, че Турция не може да приеме повече от 300-400 хиляди „екскурзианти". И за да принуди ръководителите в южната ни съседка да затворят границата, прави всичко възможно да увеличи контингента заминаващи в своята област. Свалянето на бариерата от турска страна би било триумф за българската политика.
Тодор Живков е изключително доволен от работата на Йовчев по изселването на живеещите в НРБ турци.
„Браво, Минчо! Ще заминат 150 хиляди човека и ще намалим прираста на малцинството им за 10 години напред. При 250 хиляди прирастът ще е стопен за 15 години. Накрая Турция ще затвори границата, а ние ще кажем: „Ето, виждате ли, хем ревете, че нарушаваме човешки права, хем не пускате тези, които обявявате за онеправдани, на своя територия. На това ли му викате демокрация?”, казва вождът от Правец по него време.
Анкара пада в капана на хасковския велможа на 22 август 1989 г. На турските граничари е наредено да спират на Капъкуле всички наши мюсюлмани, устремили се към Истанбул, Одрин, Бурса и други градове. „Голямата екскурзия” приключва, а Живков ликува и отива да празнува цял месец стратегическата победа в крайморската си резиденция „Евксиноград“.
10 ноември сварва Минчо като член на ЦК и депутат. Макар да не е сред баш големците на БКП, той е информиран за всичко случващо се в партията, защото поддържа ежедневна възка с Кремъл и съветския посланик Виктор Шарапов. Комунистът от Мъглиж е един от първите, научили, че Тато ще бъде бутнат – подшушват му го московските му приятели. Самият Йовчев издава на говорителя на БНТ Александър Късметски подробности за подготвения преврат, с който Бай Тошо ще бъде отстранен от управленските си длъжности. Тайната споделя в аванс – доста преди пленумът да е започнал.
„ЦК на БКП взе решение да освободи другаря Тодор Живков от длъжността генерален секретар, изказвайки му сърдечна благодарност за това, че той посвети целия си съзнателен живот на делото на партията и отдаде безрезервно силите и енергията си в служба на народа“, съобщава Късметски в 20.00 ч. на 10 ноември в „По света и у нас”.
Днес тв водещият, който пръв информира народа за вътрешнопартийния преврат вече не е между живите.
Журналистът почина този септември на 82-годишна възраст.
Сценарият на Горбачов и КПСС за България през есента на 1989-а е следният: Живков излиза в пенсия, а постовете му се заемат временно от ветерани с реформаторски възгледи.
Източник: Уикенд
