МОРАЛЪТ КАТО БОНУС НИВО: ЗАЩО Е ПО-ДОБРЕ ДА СИ ПОСИПЕШ ГЛАВАТА С ПЕСЪК НА МАЛДИВИТЕ, ОТКОЛКОТО С ПЕПЕЛ В ЛЮЛИН

Темата за морала в шоубизнеса е като диетичната кола – хем искаш да е сладко, хем те е страх да не качиш някой грам обществено неодобрение. В последно време стана изключително модерно всеки инфлуенсър, чийто най-голям житейски успех е правилното осветление за селфи, да излиза с драматични изповеди. „Предложиха ми милиони да рекламирам хазарт, но аз казах НЕ! Моралът ми е по-скъп от джакпота!“ – тръбят те, докато дискретно проверяват дали лайковете растат по-бързо от банковата им сметка.

Това е новият национален спорт – „Морално пречистване чрез Фейсбук пост“. Досущ като при естрадните ни звезди, където няма интервю, в което да не се спомене „Великата Лили Иванова“ с тон, сякаш говорят за икона, а веднага след това се обяснява колко много се обичат всички в гилдията. Всички знаем, че в този бранш „обич“ е синоним на „не сме се съдили този месец“.

Но нека погледнем истината в очите, през очилата на Стоичков, Рачков и Баш Майстора на „Под прикритие“ – Мариан Вълев. Тези хора са разбрали най-важното правило на капитализма: парите не миришат, особено ако са прекарани през слот машина. Докато „моралните“ инфлуенсъри се чудят как да си платят наема с бартер за безплатен шампоан, триото на успеха прибира парсата без капка срам. И защо да имат такъв? Това е шоубизнес. Ключовата дума тук е „бизнес“. Шоуто е за пред хората, бизнесът е за пред счетоводителя.

Злобата към тях е всъщност чиста проба завист, опакована като гражданска съвест. Всеки, който твърди, че би отказал 200 бона, за да каже „Златни пирамиди“, или лъже, или просто не му ги е предложил никой. Лесно е да си морален, когато единствената ти оферта е за реклама на фитнес ластици.

В крайна сметка, всичко е въпрос на цикъл. Днес Стоичков, Рачков и Вълев са „лошите“, защото пълнят джобовете, докато нацията търка талончета с надеждата да стане като тях. Но утре, когато рекламните договори изтекат и хазартните босове сменят лицата, ще видим познатата метаморфоза.

Прогнозата ми е следната: съвсем скоро, по примера на Димитър Бербатов, нашите герои ще преоткрият „духовните ценности“. Ще излязат с покаян поглед, ще обяснят как времената са били трудни и как всъщност винаги са били против хазарта, но са искали да видят системата отвътре, за да я разрушат. Ще си посипят главите с пепел – но не коя да е пепел, а фин бял пясък на Малдивите. И докато сърбат коктейли, платени с парите от „бонусите“, ще ни поучават за вредата от пороците. Защото моралът е най-хубавото нещо на света, особено когато вече си си осигурил три поколения напред с парите на тези, които нямат морал. Който разбрал – разбрал. Останалите – пускайте следващото завъртане.

www.sik.bg