Гледах клип от улиците на Валенсия, където със специални машини събират портокалите от дръвчетата. Прекрасни улици с безброй портокалови дръвчета. И си спомних за моята София, в която някога имаше череши, черници, липи, джанки, вишни, кестени... Сега такива дървета са останали само в старите квартали, където сенките им пазят спомена за един спокоен, чист и подреден град. Всичко останало в София е кошмар. Виждаме го, дишаме го, живеем го всеки ден този кошмар от презастрояване. И няма край. Няма край...
Ето защо, на предстоящите местни избори бих гласувала единствено и само за кандидат, който ще сложи кръст на новото строителство. Завинаги. Което е започнато, но недовършено, също да изчезне и на негово място да се засадят дървета. Не от тези, с които строителите си измиват ръцете, че уж изпълнили изискванията за озеленяване. Истински дървета с дълъг живот.
Край на този ужас завинаги.
Едва ли ще се намери такъв смелчага, но той единствен би получил моя глас. Всичко останало са обещания за идиоти.
Лидия Делирадева
