Нация с намалено поведение. Прав ли съм?

https://svobodnoslovo.eu/bulgaria/naciya-s-namaleno-povedenie-prav-li-sam/46974 SvobodnoSlovo.eu
Нация с намалено поведение. Прав ли съм?

Нация с намалено поведение. Прав ли съм?

С две ръце гласувам оценката за държание в час.

 

 

от Евгени Минчев

 

Децата са проекция на своите родители а те са копие под индиго на своите, на предшествениците си и на обществото. Всеки е нечий родител и има свои такива. Поведенческият кръговрат е така голям, неизясним и порочен, че се движи понякога от чистата случайност. Но случайности в израстването на едно поколение не бива да има и право действаше социализмът, когато налагаше санкции за това.

Ще се разсърдят някои, но аз приветствам пошляпването, припомнянето кое е правилно и кое не с показалката, изправянето в ъгъла, порицанието. Приветствам отхвърлените днес или поне неефективни срещи с родителите и намаляване на поведението. Поведението е всичко, дами и господа. То изгражда характера и личността, то случва живота, ведно с оценките и знанията.

Днешните родители, усвоили някакви либерално- американски ценности, експериментират с децата си на цената на едно повърхностно имитиране. Филмите и модата определят това. Този модел не е за нас. Нашите гени предполагат друго и то е близо до философията на Макаренко.

Липсата на казарма за момчетата остави огромна пропаст в тяхното възмъжаване а интернет и мобилните телефони зазидаха всяка форма на назидание и пример. Трябва твърда ръка в опитомяването на детския характер, компютрите все още не могат да те погалят по главата или да те плеснат по дупето. Родителят е този, който да съдейства на учителя да си свърши докрай работата. В съвременния живот, това е почти химера. Харесвам лафа, че „учители на Лексотан преподават на ученици на екстази“. Това е пълната истина а прът в колелата на възпитанието са самите мами и татковци. И обществото, което не изисква. Защото ще се навре в юридически неудобства, предполагам. Или защото в онлайн умората си, всички махват с ръка, но не в лицето на порока, а във въздуха.

Ако някога съм искал да бъда откровен, то нека е сега- затова не искам свои деца, защото виждам какво се случва с чуждите. Виждал съм достатъчно вдъхновяващи родители и потомците им. Но вселенският капкомер не е отделил достатъчно от тях, за да компенсират останалото. С тъга ще въздъхна, че оправия изглежда няма. Няма колективно желание това да се оправи, освен може би силна законова ръка, която да поправи непоправимото. Съгласни ли сте?

Допълнете този текст с коментар, ако желаете*

2 Коментара

Синята барета

преди 1 месец

Сър Минчев, децата са тотално изхвърлени от съзнанието на родителите си. Всички плащат за частни уроци , за да не се занимават с децата си . Сега, от 2 годишна възраст, им слагат в ръчичките по един телефон със инсталирани игри и повече не се занимават с тях. Вече има деца, които проговарят на английски, научен от мулти филмчетата или от игрите. Това е истината. Има деца с тежка зависимост от компютърни игри, някои от които съвсем не са безобидни.

Коментирай

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.