Надявам се органите по реда да разберат кой е наглецът, който е блъскал и ритал Соня Колтуклиева насред групата на ПП/ДБ, докато тя следва и се обръща към Лена да даде обяснение за фалшификациите. Фактите не могат да се заглушават чрез просташка агресия и гняв срещу хора, които търсят истината и провокират политиците да говорят. Едно от най-важните качества, които един истински политик трябва да притежава, е търпимост към критиките и въпросите, които ще му бъдат задавани. Когато няма измама, отговорите винаги са лесни. Когато има измама, се шмугваш в тълпата, както е направила Лена, и започва ритането срещу истината. Смущаващ проблем на България е, че се управлява през натиск и рекет от паралелната власт на НПО-сектора.
Именно ПП/ДБ са класически отрочета на новия еничарски корпус. НПО-технологията създава арогантни форми на активна обществена тъпота, която е назначена да воюва с националната власт за решенията във всички сфери и в полза на глобалистката доктрина. В главите на тези хора се налива евтина матрица, чийто цели са осигуряване на контингент за алармено гражданско скачане по групи, когато има нужда. Така в България, от едната страна имаме шокираща корупция във властта, която обновява и подхранва старите форми на бизнес – източване на държавни източници. А от другата страна е НПО-технологията, политически активен инструментариум, маскиран като съдържател на демократичност. Но в същността си е войска, претендираща за управление на ресурсите и политиките в полза на отвъдокеанските господари и техните местни представители.
Като възнаграждение за усилията, на НПО-еничарите им се предоставя плячка, най-общо позиции във властта, обществена височина в публичния сектор, изграждане на популярност през медиите, достъп до ресурсите в държавния апарат, изкуствено надуване на значение и авторитет, без които думите им не биха стрували и пукната пара. НПО-мрежите, въпреки всички лозунги и декларации, нямат много общо с меритокрацията и демокрацията. НПО-донорствата произвеждат озлобени сектанти, разположени във фанатично идеологизирани общности, които са готови да воюват удобно в медиите за „полагащото им се право“ да посягат към властта, предоставено по линия на донорите им.
Тяхната най-обща цел е унищожаване на националния суверенитет! Разбира се мозъците не им стигат чак дотам, че да осъзнават това. Мозъците им стигат да поемат доктрина за война, маскирана с нежни отправки и приветливи лозунги за демокрация, човешки ценности, антикорупция и пр. Буквално управлявани на тъмно, но толкова умело, че тази технология винаги е предизвиквала у мен истинско възхищение по отношение на виртуозната й употреба и ефективност. Би следвало съвсем искрено да си призная това.
