Налага ли Европа глоби на потребителите на Изкуствен Интелект?

Даниел Христов е предприемач в сферата на информационните технологии, създател на Агенция за Информационна Безопасност (АИБР) и Агенция за Технологично Съответствие (АТС) — първата специализирана българска структура, посветена изцяло на регламента на ЕС за изкуствения интелект. Експерт е в областта на информационното разузнаване и киберсигурността. Разговаряме с него по един от най-разпространените въпроси напоследък: наказва ли Европа обикновените хора и компании, които просто ползват AI?

---

— Г-н Христов, в социалните мрежи все по-често се твърди, че ЕС ще глобява дори обикновените потребители на изкуствен интелект. Истина ли е това?

— И да и не — и това е първото нещо, което трябва да се изясни. EU AI Act не се отнася до физически лица, които използват AI инструменти за лични нужди. Санкциите са насочени към доставчиците — компаниите, които разработват и пускат системите на пазара, — и към внедрителите — компаниите, които ги използват в своята дейност. Краен потребител, който пише промпт в чатбот у дома си, не подлежи на глоба. Страхът, че „Европа ще ни глобява за всяко ползване на ChatGPT", е преувеличен — но не и безпочвен, защото зад него стои реален риск, просто насочен към бизнеса, а не към гражданина.

— Какви са реалните санкции?

— При най-тежките нарушения — например практики с недопустим риск, забранени изрично от регламента — глобите достигат до 35 млн. евро или 7% от глобалния годишен оборот на компанията . Задълженията са степенувани по категории риск — недопустим, висок, ограничен и минимален — и всяка носи различна тежест. Важно е обаче да се разбере: това са санкции към юридически лица, не към крайни потребители.

— А как стои въпросът с компаниите, които не разработват AI, а просто купуват готови инструменти?

— Това е мястото, където повечето бизнеси грешат фатално. На практика в много компании служителите вече използват AI инструменти — често без изрично одобрение от ръководството. Това означава, че компанията може вече да е „внедрител" по смисъла на регламента, дори собственикът никога съзнателно да не е одобрил конкретния инструмент . Отговорността пред регулатора остава у компанията, не у служителя. Незнанието на ръководството не е правна защита.

— От кога важат задълженията? Има ли още време?

— Регламентът влиза в сила поетапно. Задълженията за прозрачност по чл. 50 — маркиране на AI генерирано съдържание и информиране на потребителите, че общуват с чатбот, а не с човек — вече се прилагат от 2 август 2026 година . С Omnibus регламента сроковете за високорисковите системи бяха отложени, но това не е отмяна — това е отсрочка. Най-скъпата грешка за един бизнес не е консултацията — а откриването твърде късно, че е пропуснало задължение, за което вече тече санкция.

— Как точно помага на българския бизнес Агенция за Технологично Съответствие?

— АТС е първият специализиран български ресурс, изграден изцяло около тази регулация — не общ IT консултант, за когото AI Act е поредна точка в списъка с услуги . Работим по собствена, публично документирана методология — АТС Trust Standard, надградена върху международния стандарт ISO/IEC 42001. Помагаме с класификация на риска на всяка AI система по четирите нива, изграждане и поддържане на техническата документация по Annex IV, спазване на изискванията за прозрачност, документиране на AI грамотността на персонала. За компаниите, които не могат да си позволят щатен директор по изкуствен интелект, предлагаме Fractional AI Director — същата стратегическа роля на част от разхода.

— А коя е ролята на Агенция за Информационна Безопасност в тази картина?

— Докато АТС отговаря на въпроса „какво изисква законът", АИБР отговаря на „какво реално се случва" в дигиталното пространство. Дийпфейк манипулации, дезинформационни кампании, компрометирана цифрова идентичност — това са заплахи, които не чакат никакви регламенти. АИБР е първата частна разузнавателна агенция с публикувана, проверима методология — стандартите АИБР-IVS, АИБР-MAS, АИБР-CFS и АИБР-TSCM-P, изградени върху международно признатия ISO/IEC 27037 за работа с цифрови доказателства . Един от четирите ни стълба е етичният технологичен надзор — прозрачност и липса на предразсъдъци в системите с изкуствен интелект, което пряко допълва изискванията на самия регламент.

— И двата Ви проекта обхващат почти пълния цикъл — от съответствие до защита.

— Точно така. Съветът ми към всеки собственик на бизнес е: обикновеният потребител няма да бъде глобен, но може да бъде манипулиран с дийпфейк, изнудван или жертва на координирана дезинформационна кампания. Компанията Ви няма да плати 35 милиона, ако действа навреме — но може да загуби сделка, репутация или ключови данни. Регулацията идва, защото рисковете са реални. Въпросът не е дали ще се подготвите, а дали ще го направите навреме.

— Благодаря за това интервю. Целта беше да обясним на обществеността какво точно се случва и как.

— Аз също благодаря. Надявам се бизнесът и обществото като цяло да разберат, че не е нужно да се отказват от използването изкуствения интелект, а да знаят, че има правила за неговото използване. А правилата са именно с цел да се ограничат злоупотребите именно в обществен и икономически план.

Даниел Христов е предприемач в сферата на информационните технологии и създател на Агенция за Информационна Безопасност и Агенция за Технологично Съответствие — двете структури, които поставят България на картата на дигиталната сигурност и съответствието с европейската регулация за изкуствен интелект.