НАРОДЪТ НАЙ-МНОГО ОТ ВСИЧКО ОБИЧА ИЗБОРИТЕ. Никога не отказва да избира.
Обича да дава гласа си, парите и времето си само и само да има за него още някой друг, все едно какъв , избор. Днес ще избере тоя, утре оня, не му се получават много сметките след избора, но това е заради математиката, не за друго.
И нищо, що е време напред, все за избори ще да е! Така мисли народът ни, защото след парите , които все ги няма, най-много обича изборите, защото те са пари!
Обича народът ни да иде до кварталното училище, където учат децата, внуците му.
Мило му е на народеца ни да си спомни времето , когато и той е учил, недоучил.
Ще влезе в класната стая сумА ти народ, ще поздрави, ще пусне гласа си и ще му кажат ,,честито,, както телякът честити след турска баня, както след хубаво бръснене го честитят.
Само дето след избор
не тупват с погалване по бръснатото, но нищо -свети ликът на народа от радост и гордост, избирал е , избира и винаги ще избира,
защото знае, че който не успява да научи нещо за 50-100 години с повторение , ще го научи за пет века ако трябва , само робство да не е!
Обича изборите народът и някакси е горд , че избира.
Чул е , че изборът е СВОБОДА , РАВЕНСТВО И СПРАВЕДЛИВОСТ,
затова тича на глас народен към урните в дните за избор, щото само тогава се докосва до свободата , за която копнее. Вижда олигарха и шлосера рамо до рамо , в една стая , един въздух как дишат , докато пускат гласа си и й е толкова мило, толкова родно на намъчената народна душа.
Народът сляпо обича, до такава неразумна степен обича да избира, че все прави така, че да има балотажен избор.
Ако можеше всяка неделя да пуска гласа си, с кеф ще откаже и море в Гърция, и риболова и …всичко.
Децата на народа ни също нямат търпение да пораснат и те да избират, защото петък и понеделник заграждат събота и неделя , а по време на избори децата са най-свободни. Има черен петък и бял понеделник щото не са на училище !
Така чрез изборите, без да учат, научават децата на народа и те разбират , не само, а УСЕЩАТ СВОБОДАТА - нищо дето в стихотворенията е много по-различна тая пуста свобода , която всеки е чувал и знае за нея , но никой от народа не я е виждал и пипал. Защото народът ни помни царя си , оня простият Ивайло свинарят какво му се случи , след като стана свободен и цар, той помни даже оная без връзките , случайно избрана кметица, дето никой не разбра последно , престъпна ли е или светица )!
Хубаво му е на българина да избира. Някак пораства в деня на избори. Свободен за един ден, стига му !
Колко му трябва на човек, за да се почувства голям, умен и свободен? Просто един глас. Или просто някакви си пейсет лева. За избора или към минималната следващия месец.
Що са векове, пред нас са!
Стела Богомилова
