Няма нито едно мнозинство в Народното събрание, което да не се е захващало с промяна в изборния закон
Всички говорим за предстоящите избори. И това е нормално, защото изборите са важни. Всъщност те са най-важната процедура в една демокрация. Но вотът на гражданите е толкова важен, защото всички ние го признаваме. Изборите обаче ги признаваме, защото колкото и да е трудно, им вярваме. Именно тази вяра във вота обаче започваме да губим все повече и повече. И има защо.
Нека проследим само историята на изборното законодателство в последното десетилетие. Няма нито едно мнозинство в Народното събрание, което да не се е захващало с промяна в изборния закон. Все още добре помним поправките на тройната коалиция в 12 без 5, въвеждащи 31 мажоритарно избрани депутати. После трябва да минем през изборния кодекс „Фидосова“. Но не всичко спря дотам. Мнозинството зад правителството на Пламен Орешарски прие нови поправки, този път станали известни под името „Манолова“. Последното управление също не остана безучастно към изборния закон и също внесе промени. Промяната на всяко мнозинство в „правилата на играта“ няма как да създава усещане за устойчивост и честен мач.
Към всичко това трябва да добавим тежките скандали тип „Костинброд“. Изборите бяха атакувани в Конституционния съд. Две години по-рано опозиционната БСП тогава стигна до момент, в който не признаваше легитимността на новоизбрания президент Росен Плевнелиев. На местните избори през 2015 г. заключиха стотици души в „Арена Армеец“ в София, а сцените вътре бяха меко казано смущаващи. Това всичко е гарнирано от непрекъсната фонова картина на обвинения в купен и корпоративен вот, във фалшификации и манипулации.
След всичко изброено дотук няма как да обвиняваме тези български граждани, които нямат доверие в изборния процес, които са на мнение, че гласът им няма значение, и които смятат, че изборите не са честни.
За голямо съжаление се задава нова порция удари срещу легитимността на изборния процес в България. Този път с особена тежест.
От една страна, това е подновената инициатива на прокуратурата да оспорва крайния резултат от последния референдум, а от друга страна, решението на съда, че на предстоящите парламентарни избори трябва да гласуваме машинно.
Вотът на два милиона и половина български граждани виси като воденичен камък. Ако в крайна сметка съдът постанови, че референдумът е със задължителен характер, това няма как да не подкопае легитимността на предстоящите предсрочни парламентарни избори.
Колкото до машинното гласуване, и сега можем да бъдем убедени, че няма как да бъде въведено за вота в края на март. Все пак трябва да сме наясно, че има определени технологични срокове, които са необходими за такава съществена промяна. Разбира се, машинното гласуване би била отлична новина за България и то трябва да бъде подкрепено с две ръце. Но не на момента и не на всяка цена. Това само може да внесе хаос в изборната администрация и да се получат грешки, които няма как лесно да поправим. Или с две думи, намираме се в ситуация, в която каквото и да направим, губим – от една страна, не въвеждаме машинно гласуване, от друга, по-добре е да не го въвеждаме сега.
Лошата новина от всичко това е, че започваме да влизаме в опасна спирала, от която вече десетилетие не можем да се измъкнем. Непрекъснато прекрояване на изборното законодателство, тежки скандали, съпътстващи всеки избор, и хронично недоверие в изборния процес.
Тази спирала не води до нищо добро. Днес вероятно ни се струва, че като че ли вече свикнахме изборите ни да са опорочени. Политическите лидери стават и лягат с атаки, че изборите са фалшифицирани, манипулирани и купени. Всеки от нас се примирява, че така си е по нашему – по български.
Общественото напрежение обаче се покачва. Стана зримо, като видяхме както резултатите от президентските избори, така и участието на референдума.
Ако продължаваме в същия дух, и у нас може да се стигне до същата точка на кипене – хората да не признават легитимността на изборите. Тогава нищо няма да има значение – нито кой е спечелил, нито каква коалиция може да се направи. Антисистемните настроения могат да намерят там своя изразител.
Ще е изгубена вярата в това, което в крайна сметка ни спасяваше в продължение на 26 години – избори, които тушират напрежението, които свалят страстите и ни позволяват да вървим напред. Решението обаче няма да е нови избори, защото те няма как за два месеца да върнат легитимността си.
Затова нека спрем да си играем с изборите, защото това е опасна игра с огъня.
В Русия това вече се случи
Подобна ситуация наблюдавахме в Русия в края на 2011 г. Тогава съмненията за фалшификация и манипулация на парламентарния вот докараха най-големите протести в най-новата история на Русия. Сто хиляди руснаци излязоха да протестират в Москва. Общественото напрежение тогава намери своя отдушник, атакувайки изборите като инструмент. Това докара властта на Путин до най-тежкия момент от неговото управление, защото само три месеца след това трябваше да се проведат президентските избори в Русия.
Димитър Ганев
*Авторът е политолог в Изследователски център „Тренд“.
trud.bg
