НЕ ГИ "ИНТЕГРИРАХМЕ" - ОЦИГАНИХМЕ СЕ НИЕ САМИТЕ. ИМА ЛИ СПАСЕНИЕ?

Навярно редовните читатели на "Свободно слово" са в течение на битовите ми неволи с настанените в апартамент над моето жилище квартиранти цигани, които в продължение на една година ме тероризират с тропота си и с плюенето на огризки от храна върху перваза на балкона ми. 

Една година, в която съм заложник с оковани ръце и крака на един непомирисал цивилизация клан от издеватели. Всички мои усилия да бъда подкрепена от институциите и обществеността на град Враца, в който съм родена и в който моят баща Върбан Велчев е известен културен деец, се оказаха напразни. Баща ми и аз сме безсилни жертви на роми, дошли вчера в града, живеещи по правилата на ма'алата, криещи от живущите във входа дори малките си имена ( научих ги от полицията ), доскоро замърсяващи с обелки от семки, костилки и остатъци от храна стълбището и т.н. Жената-матриарх, която е метачка в БКС, помете всички културни заслуги - на моя баща и мои. Тя фактически диктува реда и настроенията в нашия вход и в моето жилище. Дали ще се плюе и храчи ( а плюнките и храчките носят болести ), дали тропотът ще е постоянен или ще ми се отпусне "свише" кратка пауза.

Ще повторя споделеното и по-рано, че съжителката на собственика Николай Серьожев ( представете си що за име! ) Ковачев, при настаняването на наемателите, ме увери, че в апартамента ще живее "само една възрастна двойка". Вие чували ли сте за роми, които живеят "само на двойки"? Както се опасявах, над мен се инсталира цял ромски клан с две малолетни деца. За да бетонира правото на клана необезпокояван да ми тропа по тавана, ромката-майка цяла година ме лъжеше, че предишните квартиранти ( които не бяха по-добра стока от настоящите, жената също се подвизава като метачка ) били махнали шумоизолиращата подложка на паркета и шумът бил неизбежен. Трябвало да свикна с него.  

Преди две седмици, по моя жалба, квартирантите роми бяха посетени от трима полицаи. След това респектиране шумът и плюенето на огризки по балкона ми рязко бяха прекратени и се видя, че кланът може да живее и без да тропа като стадо мулета, галопириращи към корито за водопой. Затова пък се отприщи демонска ярост срещу мен - заради моето оплакване. Припомням, че през тази мъчителна година, в която работех по пейките в града, за да не слушам постоянното хлопане по тавана ми, от което полилеите се люлееха, почти всеки втори ден съм звъняла на вратата им с молба това безобразие да спре или поне трясъкът да бъде намален.

Но ето - след намесата на полицията, циганите се сетиха, че е засегната честта им и че преди да "им пращам полицаи", е можело "да поговорим" и аз да им изясня претенциите си (!) - не го казаха с такива купешки думи, разбира се. Това изказване на любезните съседи-квартиранти, бе предшествано от "цивилизовани" обръщения "ама оо" ( вместо госпожо ) и от люти закани на рома-патриарх, че ще ме "влачи из гробищата" т.е. ще ми прави черна магия. Което, по същество, е заплаха за убийство.

Мислех, че с това дивите реакции срещу посещението на полицията ще приключат и аз ще се порадвам на относителна тишина в собствения си дом, в който цяла година се чувствах като в камера за инквизиции. Но уви, прибързала съм да въздъхвам с облекчение. 

Онзи ден, в понеделник, 26 юни, на вратата ми се позвъни и когато отворих, срещу мен се облещиха в цялата си неподправеност и натурален блясък собственикът Серьожев и дамата на сърцето му. Серьожев досега не бе давал признаци на живот във връзка с моите оплаквания. С госпожата му, която явно е натоварена с наемодателната дейност на семейството, безрезултатно се опитвах да общувам по телефона. И досега не ми е известно къде местопребивавават, въпреки че многократно съм искала лични срещи с тях, дори съм настоявала полицията да издири адреса им. И ето ги внезапно в понеделник - единни и озверели - на прага ми. Готови да ме разкъсат, задето се боря за относително спокоен живот в собствения си дом. За правото си на труд - аз работя в дома си - и на отдих.

За подкрепление бяха довели циганката и децата й. Ромската майка юнашка буквално се "забакваше" от злоба, пенеше се, тръшкаше се като заклана кокошка и устата й бълваше цяло бунище от мръсотия върху мен. Цяла помийна клоака. Няма какво да отговориш на такъв език - той пръска отрова, той цапа. Поведението на ромката срещаше пълното одобрение на собствениците Серьожеви.

Серьожев и Серьожевица ми заявиха, че нямам никакво право да "тероризирам" тях и техните приятели-наематели с претенции срещу шума, който последните вдигат. Че щом са живи хора с малки деца - ще шумят и туйто. Явно бяха забравили уверенията за "възрастната двойка", която единствено щяла да обитава квартирата. От думите им излезе, че само психически болен човек може да се стресира от постоянния тропот по тавана си. Те във всичко се солидаризираха с безобразията на квартирантите си. Според тях, щом няма страничен свидетел на замърсяването на балкона ми, значи аз лъжа, че подобно замърсяване изобщо се е случвало. Говореха ми грубиянски, смееха се просташки надменно над жалбата ми, подадена в полицията. С наглостта на простака и пълна увереност в своята безнаказаност, ми заявиха, че трябва да търпя ситуацията, създадена и всъщност режисирана от тях. Защото те вкараха социалната категория на метача и лумпена в нашия вход ( и блок ). В нашите жилища, в които живеем от 1969 г. насам. Преди необразовани и недокоснати от цивилизацията индивиди не са живели в съседство в нас. А сега не само са набутани между нас, но и ние безропотно трябва да се подчиним на техните норми на съществуване.

Серьожев с присмех ми хвърли в лицето израза, станал напоследък подпис на българския лумпен: 

"Моо, пий си апчетата, ма!"

И това е внук на покойния ни съсед, който живееше в апартамента над нас и с който ни свързваха човешки и приятелски отношения.

А аз се надявах, че въпросният Николай Серьожев Ковачев ще внесе някакво успокояване в атмосферата и категорично ще поиска от наемателите си да се съобразят с правилата на цивилизовано съжителство и със закона за етажната собственост.

Вместо това той и госпожата му насърчиха циганите да думкат още повече. Защото "правото" или по-точно хаосът в България са на тяхна страна.

И накрая Серьожевци ме заплашиха със съд - за тормоз!

На следния ден разбрах, че на 26 юни, когато ми цъфнаха на вратата, Серьожеви и техните квартиранти са викани в полицията и са подписали протокол, изискващ от тях цивилизовано поведение и забраняващ им всякакви атаки срещу мен - вербални и физически. Следователно веднага след подписването на протокола, те са го престъпили. Ето колко им пука за полицията.

От няколко дни аз - по неволя - се наех с тегобата да бъда безплатен домоуправител на нашия вход. Купих една разграфена домова книга. Засега ромите не се отзовават на позвъняванията и предупрежденията ми, че вписването на имената им в книгата е задължително. Всъщност в продължение на година собственикът не им е направил адресна регистрация - а според закона, срокът за такава регистрация е най-късно седмица след настаняването на нов адрес.

За да ми покажат, че ще бъде "винаги на тяхната", ромите си взеха куче - подир жалбата ми в полицията. Горкото животинче - засега то произвежда по-малко шум от господарите си.

В България циганите заживяха със самочувствието, че са първостепенен фаворизиран етнос, чийто необуздан произвол трябва да бъде закон за българите. Че българите съществуват само за да осигуряват тяхното благоденствие. Това им внушиха и в това ги уверяват всеки ден Сорос и българските управници-кретени. Срещала съм "български" роми в чужбина - там са по-ниски от тревата. Но в държавата, наречена България, българите са превърнати в поробено, унизено малцинство, което трябва да понася дивачествата на определена категория население, без да гъкне, без да протестира. Под страх от побой и смърт. Всяко оплакване, всеки опит за справедливост, се обявяват за "расизъм" и се наказват, както от "институциите", антибългарски по своя характер, така и - най-вече - от уличната вендета на тази етническа категория, внушаваща ужас у българите в контролирания хаос в нашата страна. Разбира се, има представители на ромския етнос, които се образоваха, придобиха уважавани професии и фактически се приобщиха към българския народ. Но колцина са те - на фона на останалите?

Ние, българите, сме разединени, живеем в конфликт един с друг. Страхуваме се от всичко, държавата не ни защитава. Държава няма. Остава своеволието на етноса, на тълпата, на клана. Безсилни сме срещу него. Затова такива битови ситуации нямат разрешение. В тях си сам - срещу хаоса. Единственият изход за българина в подобен казус, е да се примири, да сведе глава, да признае поражението си. Да си продаде жилището и да бяга. На кого ще продаде дома си за жълти стотинки? Пак на роми - това е растящото население в умиращите по-малки селища, извън София и най-големите градове.

Никоя от обществените организации, никое от културните звена във Враца - към които се обърнах за подкрепа, не излезе в моя защита! Виж, устни суперлативи по телефона за това колко ценна личност съм - и съчувствие за създадената плачевна ситуация - получих бол!

Най-мрачното, най-кошмарното явление, което всички осъзнаваме, с което свикнахме и вече не обсъждаме - е опростачването и лумпенизирането на огромни слоеве от българския народ. Това ги изравнява по интереси, мироглед и поведение с най-тъмната маса на ромското население. Те братуват с нея, а не с по-образованите роми и отношението им към българската интелигенция е крайно отрицателно. Те ненавиждат всеки човек, който не краде, не лъже, не дерибейства, не плюе по улицата, не псува на майка и говори правилен български език. Извършена е не цивилизационна интеграция на ромите в нормите на традиционния български начин на живот , а дезинтеграция на самите българи, срив до дивачеството. "Интеграция" в обратна посока. 

Този вектор сочи близката физическа смърт на нашия народ. Духовната отдавна е настъпила. Българите никога не са живели като диваци. Дивачеството, заплюването на моралните норми, никога не може да бъде платформа за обединение и стимул за живот. 

Серьожев е млад човек със златен ланец, шофьор на ТИР. Сигурно има диплома за средно образование. Но той вече не е българин, българското в него е убито. Той се държи по-цигански от циганите, за да им се хареса. Да добие тяхното благоволение и да се впише в тяхната среда. Позорна мимикрия, дължаща се на жестокото умишлено обезценяване на името "българин".

Падението е безвъзвратно. Ако има спасение - то не е в продължаването на тази агония, а в атомната бомба. Уви, няма какво да се залъгваме. Ние сме против войната, но война е нужна. Бог е разпоредил на дявола да я подпали. За собственото ни спасение. Парадоксална логика! Единствената възможна!

Изходът е в един световен "БУМ" ! И който оцелее на тази територия - ще трябва да живее по други правила! С друга душа, с други очи, с други мисли и слова. 

Порочният "мир" роди чудовища. Дали подир Третата световна ще се родят човеци?

Милена Върбанова