Не искам да ям хлебарки. Не искам да гледам Цитиридис

Не искам да ям хлебарки. Не искам да гледам Цитиридис.

Името на родния ефир трябва да е... Цитирачков.

от Евгени Минчев

/лично мнение/

Слухът ми е възнаграден- чух, че кир Цитиридис няма да води всяка вечер. Само в петък. Голям кеф- тогава с приятелки бродираме гоблени и си пържим хлебарки със соев сос. Майтап, бе Уили. Но загубата на телевизионно време, което смятам че беше това шоу, сигурно дотегна на много хора. Аз не чух добра дума за шоуто и доколкото чета коментарите в интернет, облекчението е пълно. Възпитанието ми изисква да благодаря, че като специален гост получих изключително внимание от екипа, заснемането беше на ниво а апартамента ми изглеждаше супер на екран. Но интервюто, ах, интервюто- Николакис можеше да се постарае повече. Николакис можеше да се облече по- старателно, по- уважително спрямо мен, спрямо дома ми, спрямо телевизията, която представлява. Бях поканен още веднъж при него, когато го видях толкова напълнял, че си казах- тези бедра са толкова големи, че заслужават собствен пощенски код. Ефирът изисква определена естетика, не мислите ли... Във второто си участие там бях „предвиден“ за изяждане, което разбира се, не им се получи. Публиката ревеше от възторг на всяка моя дума а оркестърът зад мен се нап....ше от смях. Момата, сложена... да ми го „сложи“ така и не чухме много за нея. Без да злорадствам, но радвам се, ако Цитиридис си отиде завинаги от телевизионния ефир, макар, че уверявам ви- той е добро момче, нека си намери кабелна телевизия. Обикновено рибата се вмирисва от режисьорската кабина и сценарния екип. Той не е нито главата, нито опашката на тази риба, но изглежда е... устата , надявам се- не вътрешностите и. Но, дали е акула, или копърка. Дали прясна, или консерва? Здраве да е. Телевизионният ефир изобщо, подценява българския зрител и му поднася за вечеря обедното си меню, което си е чиста столова храна. Ако мога да обединя българския ефир в едно име, то ще е Цитирачков.

Довиждане, Николаос, благодаря ти за времето заедно. Сещаш се...