„Паметникът е обикновено триизмерен обект, чиято цел е чрез художествено-историческо, политическо, техническо или архитектурно значение, да почете човек или събитие.“
(Интернет)
От една страна - да ПОЧЕТЕ човек или събитие!
„Паметници са били издигани в продължение на хилядолетия и често те се оказват най-устойчивите на времето обекти като по този начин стават СИМВОЛИ на древни цивилизации и народи.)"
(Интернет)
Но - от друга страна - СИМВОЛ и знак, спомен и ПАМЕТ за скорошни, древни и завинаги изчезнали цивилизации, времена и народи.
Памет за времето, хората, културата и изкуството по определено историческо време.
Паметникът е култура, изкуство, политика и послание – какво ТРЯБВА и какво НЕ ТРЯБВА да се прави!
Ако така бяха процедирали, сега нямаше да съществуват и египетските пирамиди – щото съответните фараони до един са били брутални и безжалостни диктатори, нали!
Както и пирамидите на маите, Тадж Махал, Великата китайска стена или статуетките на Великденския остров. В съвременната история такива символи са Айфеловата кула и Статуята на свободата.
Как си представяте да взема един чук – и да тръгна да удрям зверски и нахъсано по един от тези паметници – за какъв примат и абориген ще ме вземат!
А защо не се замислите за една друга възможна гледна точка: наследниците на високопоставените комунистически родове и фамилии, събаряйки паметниците, искат да прикрият и унищожат спомена за безчинствата на техните роднини и предци!
Да изличат гузната си съвест и да почнат начисто, от Нулата - да громят Комунизма и да проповядват и славят Евроатлантизма!
Дайновци разни, Кюрановци, Инджевци, Плевнелиевци, Борисовци, Николай Младеновци, Сергей Игнатовци, Лиляна Павловци, Васил Терзиевци и хиляди други „знайни и незнайни герои“!
Навремето тепаха баща ми по комунистическите концлагери – сега наследниците на побойниците трескаво искат да заличат веществените доказателства за престъпленията на комунистическите им родове, оставени и "въплътени", включително в каменните паметници от онова зловещо време!
Аз искам да се помни, т.е. да не се забравя – за да не се повтаря!
Или ако някой опита да го повтаря - да му се посочи укорително и назидателно Паметника и да му се зададе с цялата строгост въпроса: пак ли искаш/ще правиш Същото, още ли искаш от Същото!
Защо Хитлеристите изгаряха, а Сталинистите забраняваха книги – за да се заличи паметта за идеи, хора и събития завинаги.
Същото ли искаме да правим!
Аз - като наследник на жертва на комунистическия режим - искам паметниците да стоят завинаги на мястото си: да видят хората със собствените си очи, какви са ги вършили някои другари, сега "господа" - да видят и почувстват по кожата си вледеняващата мощ на Системата, въплътена в камъка, вездесъщата Система, която мачкаше и мачка безмилостно виновни и невинни!
А ако някоя и друга червена бабичка ходи до паметника като на църква, щото вярва в тия идеи и идеали – да ходи, да пада на колене пред „героите“ и да се моли - прав й път!
Да не изхвърляме бебето от легена - заедно с мръсната вода!
И ако въпросната бабичка види в юмрука на другаря Димитров на паметника здравата направляваща и упътваща десница на любимия партиен Вожд и Ръководител, друг ще види в същия този юмрук железния, смазващ удар на Партията по съдбите на абсолютно Невинни хора!
Долу мръсните ръчички от Паметниците!
Ние сме във времето, а Паметникът надживява нашето време – и носи памет и поука за бъдещите поколения!
НИКОЛАЙ РИЗОВ
