Конфлитът между хорото пред театъра и "елитарния" репертоар на сцената в Народния театър, между "простите" отвън и културниците вътре, онагледява само едно.
Как безнадеждно, самоволно и отчаяно са се откъснали творците от битността, дневния ред и потребите на "обикновените" хора.
Проблемът с мисионерството и водачеството е в това, че някой трябва да ти го признае и възложи. Неестествено и перверзно е да си въобразиш, че "светиш", а същевременно никой да не иска да те следва в пътя, който си осветил.
Общественото високомерие и надменното презрение към народа, от който произхождаш не е сегашен феномен. Такива клетници е имало винаги.
Когато Вазов пише "Епопеята" тъкмо такива го обвиняват, че езикът му бил прост, неук, народняшки, че публиката му била "цървуланковци, които в дирите му щапукат". "Химнът на Кирил и Методий" бил "даскалска поезия", а срещу идеалите на Михайловски, Радославов, Борина, един хитър, чевръст клеветник и напливател - Алеко, застава с толкова жизнеспособна омраза и непресторена злост, че сътворява уродлива и гнусна пародия, с която отваря трагичен духовен разлом и бележи завинаги националната ни съдба. Славейков смуче звуци из лакти, насилва езика, поради липса на лирическа мощ, за да произведе най-сетне нелепи, поевропейчени, никому непонятни, често смехотворни думици и метафори, които остават неразбираеми и откровено неизговорими на глас. Кирил Христов ще злослови и поругава паметта на Иван Вазов даже и след смъртта му, чак додето студентите в Университета не се вдигат на бунт и не му кажат: "Стига!" И все, за да се измерваме с някакви европейски кумири, да смаляваме и ругаем сами себе си и да величаем непрекъснато тях, без най-мъничък намек, къде са били и какво са вършили те, когато нас по тези земи са ни калили и бесели, поради усърдието и подвига ни да съхраним вяра, дух и език.
Големият Вазов, все пак успява да смири и несмиримите противоречия на българския национален дух, намира теми, сюжети, похвати, с които да трогне и възхити своя народ, но едновременно с това да го напътства и води напред и нагоре. Вазовите поетически творби и пиесите, които се поставят на същата сцена намират пресечна точка между особеностите на народния дух и потребностите на тогавашното модерно съвремие.
Защо това днес да е невъзможно!
Творческа немощ?
Апатия, износване, алчност, недъгавост, нагаждачество, невежество, слугинаж?
Глухи и слепи творци?
Или пък същият онзи банален, отколешен чуждопоклоннически, противен комплекс за незначителност пред "европейците" - сякаш те с нещо ни превъзхождат, а ние сме втора ръка?
Надменността е наивен, рехав, прогнил параван, зад който прозира банално бездарие!
Или по-страшното - извънтукашна, чужда поръчка за отродителство и антибългарска слепота!
А може би тествате хората, кога най-сетне ще изискат от своите артисти да се отнасят благовъзпитано и достойно към тях, или да се махат, понеже за нищо не стават, непотребни са и въобще да се ометат?
Поканете хорото на сцената, вместо да роптаете срещу него.
Патронът ви точно това е правил, оставил ви е паметен обществен урок!
Помирявал е, не е разделял.
Въздигал е, не е назидавал.
Смирявал се е, не се е гордял.
Благодарил е, а не е роптал.
Същото би направил и днес!
Затова театърът се нарича Народен и носи неговите имена, не вашите.
Превръщате себе си в зли узурпатори, а Театъра в куха фасада, ако допуснете да се откъсне или да се гнуси от своя народ!
Хорото отпред е пределна метафора, яростен символ, крещяш възклицателен знак!
Четете го ако можете, ако не можете - разкарайте се от Цитаделата, излезте отвън на площада и се хванете на просто народно хоро.
Наистина
25 minutes before
грозно беше това противопоставяне в точно този ден. Актьорът Георги Златарев говори, все едно отвърса гамени, попречили на актьорите да играят. Семейството, основало или поставило основите на точно това хоро (имало още някакво) също с изявена ненавист говореха, назидателно и лко обидно. Като се има предвид противопосставянето на обществото ни, т.е. разделението в него, всеки счита че е прав, не е чудно, че така се държат. А на практика всички са артисти, можеха да се срещнат, уговорят и разберат, вместо да правят скандали и доказват кой е по-прав.
Коментирай