Законите на живота са в сила винаги и за всички! Това трябва да знаят и да помнят хората, които си мислят, че точно докато те са на власт и тъкмо за тях тези закони не важат. Или важат донякъде и докато им харесват, докогато им вършат работа.
Десетина години ни бе разказвано с думи сладки (понякога не на съвсем изискан и общо-взето на не достатъчно образован език), че живеем в паралелна реалност. Паралелна реалност, в която се строи, режат се ленти, успехите валят като из ведро, а безалтернативността е гаранция, че се правят правилните неща по правилен начин.
Обаче паралелната реалност е само и единствено паралелна реалност!
В същото време никой не бе отменил действителната реалност, реалната действителност - тази, в която важат законите на живота.
В действителната реалност, сиреч в реалната действителност се управляваше без визия и стратегия, ден за ден, в сегашно безконечно време. В нея се строеше през пръсти, корупцията изяждаше качеството, а ураджийството и некомпетентността плодяха количество. Но количествените натрупвания не водеха до качествени промени, а само повишаваха нивото на риска, амортизираха експлоатираните вени и артерии на държавността, изхвърляха от местата и призванията им професионалистите, знаещите и можещите, експертите. На повърхността се поддържаше видимост, че нещата са наред, но времето вземаше своето, а законите на живота като дървояди прегризваха остатъчните сили на публичната инфраструктура, съпротивлението на материалите, издръжливостта на метала, запаса от прочност на строителството, физическите и моралните опори на обществото.
Да се управлява държава е адски отговорно, безумно трудно! Това не е играчка, макар че се превръща в плачка. Това не става с дайте да дадем. Това не се прави с импровизации и симулации на дейност. Това не е за всеки.
И ето, че капанът на законите на живота щраква... Започва процес на рушене, износване, сриване, разпадане, свличане, срутване, изгаряне, пропадане и сгромолясване.
Стигнали сме до такава фаза, когато и най-малки вреди или случайности могат да доведат до катастрофични последици!
Така повече не може - нито да се управлява, нито да се живее...
Неизбежно и неотложно е необходимо да се направи диагностика на уязвимостите на държавата и нейната инфраструктура, собственост, материални и нематериални активи. Да се направи оценка на рисковете. Да се анализира състоянието на критичните сфери и дейности на държавността. Да се очертаят възможни сценарии за развитие на опасни процеси. Да се направи одит на ресурсите и на институциите (!) за сигурност, безопасност, кризи и за ранно сигнализиране и превенция на възможни катастрофи и каскадни процеси на деструкция.
Държавата ни е амортизирана и никой не знае това, което имаме - като пътища, като транспортни средства, като язовирни стени, като химически хранилища, като всякаква друга критична инфраструктура - в какво състояние е. 10 години на занемаряване на всички тези дейности плюс предните 20 години на лутания и смени на собствеността и управлението, плюс по-предните 30 години през които онова, което бе построено вече остаря по същите тези закони на живота - това е камбана, тревожна камбана за всички ни.
Не, няма място за паника, но има място за опомняне, осъзнаване, освестяване и осмисляне как живеем и как ни управляват. Иначе всеки ден ще се случва по нещо. В добри дни ще пишемм, че бедата ни се е разминала на косъм. В лошите дни ще получаваме нови поводи за национален траур.
Ето защо казвам, че така повече не може да продължава. То че може - може, вижда се. Но не бива.
