Трагичното не е това, което хората на власт правят, колкото и страшно да започва да става напоследък.
Трагичното е, че обществото ни не иска да се раздели с илюзията, че живее при демокрация.
Да, някои демократични процедури се спазват. Но то е защото и докато чрез тях властта може да прави онова, което тя иска да прави.
Когато властта установи, че чрез демократични процедури не може да прави онова, което тя иска да прави, тогава ще обърне другия, дебелия край.
Един виден американец някога бе казал нещо от сорта, че е много приятно да се водят мирни преговори, когато с едната си ръка зад гърба държиш сопа.
Та и в наши дни - много е приятно с демократични процедури да упражняваш властта си, когато с едната си ръка зад гърба държиш сопата на съдебната система и тоягата на силовите институции...
Ние се намираме в много драматичен етап на нашето развитие като общество и държава, по-скоро, на нашето не-развитие, противо-развитие, контра-развитие, анти-развитие, сиреч разБитие.
Нас ни управляват без идея, без визия, без стратегия, без програма, без план... С импровизации и експромти, с пропаганда и пиар, със стари легенди и нови митове.
Ние сме държавата в Европа, в която народът боледува и умира най-много, остава в нея и ражда най-малко.
Нашата държава е с най-занемарената и бързо рушаща се инфраструктура (вкл. новата, строена през пръсти и с широки пръсти), с най-хаотичнитеи ориентализирани градове, с най-сърдитите и груби чиновници, с най-бруталното и мързеливо обслужване, с най-мръсните и смърдящи тоалетни, с най-много пустеещи земи и опустяващи селца, с най-много разрушени постройки и незавършени строителства...
Отечеството ни любезно неизменно е последно по позитивните параметри и първа по негативните параметри в ЕС независимо колко държави членуват в него.
В нашата страна корупцията се превръща не просто в характерна черта на управлението, а в истинското негово име.
В родината ни, която винаги се е отличавала с талантливи, знаещи и можещи хора (и чиято младеж или поне значителна част от нея е златна като кадърност и креативност), професионализмът, способностите, експертността, квалификацията биват драстично захвърляни ъгъла, в задния двор или в още по-задни места на географията и здравия разум, за сметка на войнстващото дилетантство, връзкарството, калинкаджийството, интересчийството, любовчийството, шуробаджаначеството и партийния кадрови подбор, водещ до полупогром в компетентността на администрацията на всички нива и във всички сфери на дейност.
Ето защо, казах по-горе с болка и тревога, че живеем в много критичен етап на нашето развитие и по-скоро разБитие.
Ако не си дадем сметка накъде вървим и даже не вървим, а летим - надолу и назад, то после ще бъде адски трудно, дори невъзможно да се измъкнем от бездната.
Властта на всички нива вече 7-8 години произвежда деморализация в промишлени количества. Тя дискредитира самото понятие за европейска, нормална, демократична и работеща за бъдещето на България държавност. тя избутва на преден план хора с лошо възпитание и съмнителна образованост, говорещи на диалект и мислещи без мисъл.
Всичката тази властова печалност ни превръща в маргинална територия, в държавица-аутсайдер, в нещо без аналог сред другите държави наоколо. Мръднете малко на север, или малко на запад, или малко на юг и погледнете как там - без да идеализирам - има държава, има законност, има ред, има чистота, има младост, има смисъл, има стратегиране, има обслужване, има желание да се живее в общност, да се намират теми, които да обединяват хората, да им дават усещането за бъдеще, за смисъл на това, което се прави и за ясно понятие защо се ручат жабетата на промените...
Българите вече предпочитат не само Гърция и Турция за курорт, екскурзия, почивак, уикенд, но и Албания и Косово, Босна и Македония, да не говорим за новите туристически и релаксни Мека и Обетована земя - Сърбия и Черна гора, и си прекарват чудесно и по джоба си, в добри условия и сърдечни домакини. А Хърватска и Словения за тях са Западна Европа, не Западните Балкани.
Ние , българите, се десоциализираме и ребиологизираме, ние се разобщностяваме и атомизираме, ние се превръщаме в спасяващи се поединично индивиди; в брауново и стихийно движещи се, загубили посоката частици... В същества, които са навели глави и в безумно отчаяние търкат лотарийни билетчета, без да се досещат дори за миг, че трябва да вдигнат глави и да видят как все по-бързо и все по-необратимо си изпускаме държавата. Или както казва мой приятел - ние отдавна не водим вече битка за по-добро бъдеще. Ние нямаме сили дори да водим битка за поне някакво настояще.
Затова е нужно да започнем именно от това - да спасим колкото се може или поне нещо от нашето Настояще. Настоящето не гарантира Бъдеще. Но без Настояще гарантирано ще ни остане само Минало, . И нищо друго...
