Не е ли цялата тази валентинска кичозна показност, окичила витрини, улици и сергии, илюзия за любов? Какво правим ние, все по-изолираните един от друг, все по-затворените в занданите на материалното си живуркане, в останалите дни без любов?
Нима любовта се нуждае от театрални демонстрации, а не е съкровение?
Нима изкуственото сърце познава буйството на кръвта, отчаянието, възторга, безсъниците, топлината на споделената постеля, дамгата от изневярата, уюта на прегръдката, жаравите на страстта?
Наистина ли сме вече сиромаси по дух и бездомници в собствената си кожа, за да се радваме на този сладникав маскарад, в който е пълно с надувни сърца и обезлюдена любов?
Лидия Делирадева
