Предстоят 3 дни на протести и всякакви раздразнения. Управляващите продължават да се чудят защо протестите не затихват.
Господа управляващи, не дразнете излишно българския лев! Не се правете на луди. На този етаж тъпаци няма. Днес въпросът не е дали и кога ще има оставка на това правителство, а кой ще дойде след него.
Не, не вярваме, че, Бойко Борисов, Цветан Цветанов или някой важен и начетен финансово гербаджия като Менда Стоянова не са разбирали до какво ще доведат интересните финансово-икономически връзки в скалъпения от Владислав Горанов бюджет за 2019 г. Не вярваме, че са си мислили как съчетаното вдигане на горивата, парното, топлата вода, тока, гражданската отговорност и като следствие – рязко поскъпване на всички стоки и услуги, включително и домашното мезе за ракията, няма да взриви общественото търпение. На всичко отгоре и данъците за старите коли и старите парцали вдигнаха...Вдигнал се бил данъка с цената на кутия цигари.
Абе, на кого ги разправяте тия?!Че наистина са вярвали как с едни 10 процента повишение на заплатите на държавната администрация и 5 % на пенсионерите, ще тушират рязкото поскъпване на предстоящата зима. Добре, че времето е още топло, но съвсем скоро ще задуха здраво и ще отвее последното търпение у народа. Тогава – дупе да им е яко!
Нещата този път съвсем няма да опрат само до едни митинги и протести. 35 или 50 града се надигнаха миналия уикенд, а този – сигурно в цялата страна ще ставаме свидетели на протестни вълни. Градусът
Оставката на правителството твърде закъсня, за да прикрие очевидното – порутеният ни общ дом иска основен ремонт, защото капе отвсякъде. С кърпежи и дори с отмяната на по-скъпата застраховка „Гражданска отговорност”, дори с отмяна на данъка върху старите коли, хората няма да се приберат по къщите, а ГЕРБ и ОП-ето им отново да си заживее с илюзията за богоизбраност и непреходност.
Ние, обаче, видяхме гърбовете на много такива „непреходни” играчи, кои по-добри, кои по-лоши, но всички като да са правени под един калъп. Нищо и никакви марионетки.
Само си представете как изведнъж протестиращите „мирни” граждани в Пловдив са се понесли към магистрала „Тракия” и там са блокирали пътя с часове. Как се случва това, представяте ли си?! Някои се усъмниха, че водачите са им били платени и знаели какво правят. А по телевизорите пък разни напористи коментаторки, пръкнали се с ланшния сняг, някак твърде спокойно заговориха за „гражданско неподчинение” като че ли става въпрос за рекламната война на памперсите.
Видяха се в кадър и разни униформени, без шапки и с навити ръкави, като някакви недоубити текезесари, да се опитват кротко да уговарят протестиращите да освободят магистралата. Молят се, значи, полицаите на онези, които внезапно са обявили „гражданско неподчинение”....
Докъде само докараха полицията. Една младежка група квартални гамени предизвиква повече респект у хората, отколкото униформените полицаи.
Във Фейсбук ври и кипи по въпроса, даже някои се питаха на глас защо ли се въртят над София военни хеликоптери.
Ами, защото има граждани, които отказват да се подчиняват на правителството, отказват да спазват реда, закона, да зачитат гражданските права, затова бръмчаха хеликоптери над София. Но пък и едно „гражданско неподчинение” стана, не си е работа...Все едно серия от Том и Джери. Хората стигнаха в смелостта си само до блокади, вместо да се метнат на колите, и да поемат към София. Нали виновните са в Министерския съвет, защо блокират на пътя другите като тях?! Никак не е ясно защо блокирането на други българи, прави проблем на властта, която в същия този момент е по джапанки и къси гащи на бели маргаритки пред телевизора, с пура и кисели краставички за мезе.
Правилно беше щом са граждани в неподчинение да дойдат насам да си търсят правата и тогаз да ни връзват кусур, ако не излезем да ги подкрепим. Инак много приличат на нещо подмолно организирано, дето само се заливаше с червена боя и си пускаше „кървави” селфита във Фейсбук през 2013-та, а това вече ни изнервя доста. Защото, както каза ексминистър Иван Нейков по Нова тв - „това правителство пада, само ако е сигурно, че пак ще дойде на власт”.
А тая румба вече я играхме и до нищо хубаво не доведе.
БСП подкрепи исканията на протестиращите – Корнелия Нинова ясно каза, че те са справедливи. Не мисля, че има човек, който да кара собствена кола и да смята обратното, като изключим Владислав Горанов, Менда Стоянова и началниците им. Които харчат държавен бензин и се возят в държавни лимузини с персонални шофьори. Дреме им на тях колко милиарда крадат застрахователите от задължителния, държавно гарантиран бизнес наречен „гражданска отговорност”. Дреме им, че бензинът щял да удари 3 лева за литър към Коледа. Заплатите им подскачат с хиляди левове, когато решат да вдигнат средната заплата за страната.
В тази ситуация на люшкаща се власт и сегрегиращи гневни народни маси, въпросът на въпросите е какво правим с държавата, ако Борисов междувременно се оттегли и остави боклуците подире си, за пореден път, ние да ги събираме и метем. Бюджетът скроен, ама зле скроен, вкаран в парламента, ама не одобрен. Безкрайни пътни ремонти, които могат да бъдат в един миг изоставени, за да блокират наистина трафика. Горива, застраховки, данъци, осигуровки, концесии, комунални услуги без таван в цените – реална заплаха от прехвърляне на критичния праг от 5% инфлация. Дали пък това не е план България да бъде вкарана в инфлационна спирала, нагушена с държавни дългове и доопоскана в следващите 2 години. Докато народът и опиянен от излишния адреналин вилнее и се дере за справедливост по пътищата?
Всеки път така става. Така беше и след оня 10 ноември 1989 г., така беше и след 10 януари 1997 г., когато студентите вместо да залягат над сесията, горяха гуми пред Софийския университет. Така стана и през 2013-та –
погледнал се Илия – пак в тия.
С други думи - пак ли по същата схема ще се работи и при новото правителство? Имам предвид – либералния икономически модел, който служи за абордажна кука на всеки алчен подлец, втренчил поглед към общите ни пари. Или този път ще спрем за момент, да помислим. Така, за разнообразие, телевизорите могат да поканят разни алтернативни мислители и всички недоволни да се опитат да разберат дали капанът, в който се мятаме вече 27 години, си има собствено име или по-скоро е оперативна комбинация, без значение от лицата и имената на играчите, с тежък геополитически привкус. Не е ли време „елитът” да бъде изправен пред неотложната необходимост да каже какъв е планът му за управление, преди да ни пуска разни марионетки по избори.
Днешните умни говорещи глави най-добре да спрат само да описват очевидното,
да предложат изход, нов път.
Очевидното всеки го вижда. Въпросът е в последствията, които са трудно предсказуеми и за да бъдат разпознати и анализирани правилно, изискват компетентност и задълбочени умствени процеси. Умния народ отдавна припечелва зад граница.
Отдавна пишем, че е необходима нова идеология, но странно – всички веднага се подсещат за социалистическата/комунистическата идеология, а пропускат да разберат, че днес сме жертва на съвсем друга идеологическа парадигма, която се пука по всички шевове и по всички краища на света. Всичко тръгва от мисълта и словото. Протестите са по-лесната част от обръщането на колата на властта.
Днес има нужда от нови хора и някои погрешно смятат, че тълпите които се надигат срещу безобразията в държавата, ще излъчат някой супер интелигентен и компетентен водач на държавата и народа ни. Тия кадри се коват с времето, политическите играчи и инженери са наясно кои са и съвсем съзнателно ги държат извън игралното поле, дори не и на резервната скамейка. Тия истински народни водачи не можеш да ги намериш в случайно събрана тълпа на пътя. И тъкмо в това е отговорността на „елита”. Той трябва въпреки всичко да се пребори за тях и да ги извади напред, а не да чака да се пръкне под носа ни
поредното бяло зайче из цилиндъра на Джордж Сорос.
Към ръководните кадри трябва да се подхожда отговорно, както си му е редът – бутаме ги по-напред, по-напред, лека-полека, докато го видиш дали е огнеупорен и накрая, като се убедиш, че държи на бой и при всякакви обстоятелства не губи разсъдък, го избутваш най-отпред под прожекторите. Да го оценят всички.
Ще кажете, че това е генезис, напълно невъзможен в днешните времена на крайна горделивост и алчност, обзели самозваният ни „елит”. Прави сте, но е време да си отговорим на въпроса – как ще я караме оттук нататък, а не само да се обясняваме защо повече не можем да я караме по стария начин – те в лимузините, ние – в трошките да протестираме. Мотивите са ясни, дори и Горанов, нищо че се прави на нещо недоразбрал. Много скоро ще му се наложи да обяснява на някои други органи защо и как беше избушена като селска камба държавата. Мислите, че е невъзможно да му бъде потърсена сметка на Владислав Горанов. Недейте! Няма невъзможни неща. Присъствието на едни и същи хора вече 10 години на върха в държавата е живо доказателство, че всичко е възможно,
стига някой да плати за него.
Днес проблемът не е в това да продължаваме да си обясняваме грешките и греховете на късния Борисов. Проблемът е в пътя, по който ще тръгнем. Проблемът е и в заформящата се политическа компания от познати лица, която пак ще се прави, че е готова за властта, защото видите ли – в нея е фенерът, който ще осветява пътя ни, докато тя си върши своето из тъмницата. Не искам да обиждам никого, но как си представяте, че ще хванем вяра на хора, станали милионери от присъствието си в политиката? Много по-вероятно е, ако пак едни и същи муцуни минат пак напред, да не изкарат и година мандат. И тогава „гражданското неподчинение” може и да се обърне на гражданска война, която да помете всичко и всички ни. Особено ако се завихри инфлационната спирала, която е набрала достатъчно сили и само чака едни по-сериозни политически размирици в страната.
Не ми говорете за валутен борд. Валутният борд са окови, наденати на България по съвет на МВФ, който ни държи бедни и нищи вече почти 2 десетилетия. Нищо не разбирате от това, а като не разбирате - защо вярвате на неговите адепти! Бордът е математическа абстракция, фиксиран курс на лева към еврото, записана в закон, който би литнал за секунди зад борда на всяко едно парламентарно заседание. След съответното политическо решение. За тия години зад него би трябвало да има спестени на наш гръб около 40 млрд. лева. Проблемът е тъкмо в тях – това са големи и готови пари за крадене. Бордът във всички случаи трябва да се пипа от други, чисти ръце, за да омекотим падането след Борисов, след борда и след тая десетилетна либерална вакханалия у нас.
Не, нека не си говорим за това има или няма алтернатива на днешното политическо статукво. Алтернатива винаги има, но елитът ни отказва да я излъчи. Пречи всячески на нови и неопетнени лица да пробият десетилетното политическо мракобесие. То не бяха „нови лица”, то не бяха „царски лица”, то не бяха „оперативно интересни лица”, изтиквани зорлем начело на държавата. Резултатът какъв е, драги политически инженери, генералитет в сянка и всякакви чужди посолства?! Само на НАТО и ЕСъто им излезе сметката от този бардак, в който ни превърнаха.
Тъй че промяната ще дойде само с новия подход към проблемите, не само с едни нови лица, които съвсем скоро ще запълнят екраните. И този път те трябва да предложат не просто изход от създалата се ситуация, а нова идеология и нов път на развитие. Защото по стария вече не искаме и няма повече да тъпчем!
