НОВО ГАДНО ДИСКРИМИНИРАНЕ НА ПЕНСИОНЕРИ

Въпросът се отнася до дискриминирането на преподаватели в университетите у нас и на учители в българските училища.
Стана ясно, че минималната работна заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища вече е 2780 лева.
По този начин действащата в момента заплата на работещите в момента университетски преподаватели се повишава с 264 лева, което е ръст от 10,5%.
Точно по същия начин стоят нещата и в учителската професия; учителските заплати от 1 март тази година също са значително увеличени. В зависимост от длъжността и степента на кариерно развитие  минималната учителска заплата варира от стартовата 2131 лева до 2665 лева. 

Пенсиите на стотиците хиляди пенсионирани университетски преподаватели и пенсионирани учители си обаче остават същите, без изменение. Не искам да казвам какъв е размерът им, защото изпитвам срам и погнуса.
Може би не му е мястото тук да го казвам, но нещата са подобни и в Св. българска православна църква: медии посочиха, че патриархът ни си увеличил заплатата на 12 000 лева месечно, при положение че пенсионираните ни отци свещеници получават комично ниски пенсии от по 200-300 лева, значи 60 пъти по-малко.
Така. Продължавам. 
Тъй като става дума за хора с еднакъв професионален статут - "университетски преподавател" или "учител", - но с различна възрастова определеност, то нееднаквото им третиране по отношение на месечните им доходи, основано на признака "възраст", съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), представлява непряка дискриминация. Неувеличаването на доходите (пенсиите) на пенсионираните университетски преподаватели по реципрочен на 10,5-те процента увеличение на доходите само на работещите университетски преподаватели, както и неувеличаването по реципрочен начин на пенсиите на пенсионираните български учители фактически е поставяне на лица в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица на основата на признака "възраст". Това се осъществява чрез привидно неутрална разпоредба и неутрален критерий - "възраст", без това да е обективно оправдано с оглед на законова цел и без средствата за постигане на тази цел да са подходящи и необходими. 

Става така, че само поради разлика във възрастта на хора с един и същ професионален статут - "университетдки преподавател" и "учител" - се отказва еднакъв относителен размер в проценти на увеличаване на получаваните заработени от тях месечни доходи - работна заплата, пенсия. Пенсиите на университетските преподаватели и на учителите в Република България са заработени от тях по време на многогодишния им трудов стаж, като това е ставало чрез внасяните суми от месечните им заплати за задължителните осигурителни вноски за фонд „Пенсии”. Като имаме предвид най-ниската в Европа продължителност на живота на българите и най-малкото години на получаване на пенсия при българина въобще, очевидно е, въпросният фонд "Пенсии", ако от него не се краде, би трябвало да е достатъчен и предостатъчен за увеличаване и на пенсиите на въпросните професионални категории.

По този повод подавам по реда на чл. 50, т. 3 от ЗЗДискр. сигнал до Комисията по защита от дискриминация с искане да предприеме необходимото за предотвратяване на дискриминирането на пенсионираните университетски преподаватели и учители в българските училища.
Съответен сигнал/жалба ще подам и в Европейската комисия и в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Малтретирането, дискриминирането и тормоза на възрастните хора, на пенсионерите, съставляват една от най-гадните, срамни и абсурдни обществени практики в България.

Братя, разпространявайте този текст!

проф. д-р Петър Иванов, пенсиониран университетски преподавател в 3 български университета