Той представлява идеален кръг, оформен с масивен двулицев зид от отлично издялани каменни блокчета
Известно е, че в Рим свещените и погребалните сгради с центричен план представляват продължение на архаичните култури и традиции
Както стана ясно в последните дни, през втория месец от мащабните археологически проучвания на скалния град Перперикон започват да се появяват първите важни резултати. Вече няколко години разкопките са съсредоточени в нашумялата Area Sacra -“Свещената зона” на Перперикон в Южния квартал под мощната крепост. Дългогодишният мой помощник в проучването на скалния град и виден специалист по антична археология доц. Здравко Димитров я определи така, заради несъмнените прилики с една зона във Вечния град Рим, където има голяма концентрация на храмове. По същия начин в Area Sacra на Перперикон се откриват огромен брой храмове и мавзолеи на богати граждани, изградени през късноримския и ранновизантийския период - III-VI в.
Обявената преди два дни най-нова находка е единайсетият поред каменен мавзолей с план на ротонда, разкрит през юли 2026 г. Той представлява идеален кръг, оформен с масивен двулицев зид с дебелина 0.7 м от отлично издялани каменни блокчета. Външният диаметър на ротондата е 7.8 м, а във вътрешността се влизало през широк вход от изток с прецизно издялан каменен праг за тържествена двукрила врата, която след приемането на християнството била зазидана.
Строено през III-V в., погребалното съоръжение е превърнато от първите християни през V в. в склад за големи керамични делви - “питоси”. В началото на XIII в. забравеният късноримски мавзолей бил демонтиран от заселилите се край средновековната крепост Перперикон селяни, които бягали от бушуващите многобройни войни през този период. От неговите камъни те набързо построили неугледни жилища, които обитавали през първите десетилетия на XIII в. Находките от разкопките са свързани с трите периода от съществуването на съоръжението. Това са монети на късноримски и ранновизантийски императори, много парчета от начупени глинени делви, фрагменти средновековна керамика, монети и различни железни предмети.
Предвид на тези данни, ще припомня какво разбрахме за тези невероятни погребални съоръжения след 2020 г., когато на бял свят се появиха останките на първия мавзолей-ротонда. Няма съмнение, че във вече десетките на брой открити кръгли и правоъгълни мавзолеи от последния етап на езическата и от началото на християнската епоха са полагани тленните останки на видни жители на Перперикон. В това отношение ситуацията е сходна с тази край Виа Апия, Виа Тибуртина, Виа Пренестина и други главни пътища в Рим и в други важни градове на империята. Древната традиция повелявала гробниците на богатите граждани да бъдат разполагани непосредствено до селищата край водещи към тях пътища.
Мавзолеите край тези пътни артерии са с различен план и външен вид, но много от тях са ротонди - сгради с план на окръжност с диаметър от 7-8 до 15-20 м. Известно е, че в Рим свещените и погребалните сгради с центричен план представляват продължение на архаичните култури и традиции, свързвани с етруските сухоземни могили а оттам - с микенските толоси. Ротондите са изящни постройки, проектирани особено добре в периода на Римската империя. Безспорно най-известната кръгла структура е прочутият Пантеон в Рим - храмът на всички езически божества, построен по заповед на император Адриан през 118-126 г.
Именно в римските градове се намират най-добрите аналогии на кръглите мавзолеи от скалния град Перперикон. Сред паралелите могат да се споменат намиращите се на Виа Апия Касал Ротондо, Берета дел Прете и прочутият мавзолей на Сесилия Метела, както и този на Марк Плавций Лукан на Виа Тибуртина. Към този списък трябва да се прибави откритият преди няколко години от археолозите римски мавзолей в Испания по пътя Кордоба-Хиспалис, представляващ ротонда с диаметър 10 м. Учените са на мнение, че той бил създаден под силни италийски влияния, идващи директно от Вечния град.
Подобна била причината за появата на мавзолеите-ротонди на Перперикон. Всички кръгли архитектурни конструкции там са градени от обработени каменни блокчета и притежават близки размери с външен диаметър от 7-8 м. Някои от тях са частично издялани в скалния масив, а други са построени върху насип, което свидетелства, че вероятно са правени в доста дълъг период от време. За съжаление всички ротонди са разрушени още в древността и намиралите се в тях саркофази още тогава са унищожени. Ето защо има малко данни за вида на фасадите, но поне два кръгли мавзолея притежавали отпред представителни портици с колонади.
Венец на археологическата кампания от миналата 2025 г. бе разкриването на останките от великолепен езически храм, също с кръгла форма, намиращ се близо до новооткрития мавзолей. Сградата е с план на идеална окръжност и външен диаметър от 14 м. Във вътрешността има втори кръг с диаметър 8 м, а всички зидове са изработни прецизно от отлично издялани каменни блокове с формата на паралелепипед. Стените са дебели 0.6 м, а отгоре е имало купол, от който бяха открити извитите каменните елементи за свода и множество римски керемиди, с каквито бил застлан покривът. От изток има преддверие с тържествено оформен вход, украсен с атически колони. Във вътрешността на сградата се намират монети от IV в., римски фибули, фрагменти от художествено изработени лампи и от фини тънкостенни съдове от прочутото римско стъкло със следи от цветни рисунки.
Кръглите храмове стават популярни в Римската империя през ранния период, като наред с Пантеона най-известен е Храмът на богинята Веста в Рим. Кръгъл бил и Храмът на Непобедимото Слънце - “Deus Sol Invictus”, построен от Аврелиан в Рим през 275 г. Този мператор въвежда култа към Слънцето, силно повлиял на Константин I Велики и неговите наследници, наложили християнството в Римската империя. Първите християнски владетели често строели т. нар. барабанни ротонди, от който тип е и кръглият храм на Перперикон. Работната хипотеза на този етап от проучванията е, че той е бил посветен именно на Божестеното Слънце, което представлява продължение на древния култ към Тракийския Дионис, засвидетелстван с прочутия Олтар, разкрит на Перперикон.
Няма съмнение, че новият мавзолей-ротонда е част от грандиозния погребален комплекс от сгради с преобладаващ кръгъл план, оформен в Южния квартал на късноантичния Перперикон през III-V в. край главния път, водел към укрепената част. В следващите седмици предстои да се установи връзката на мавзолея с останалите части от представителния некропол и особено с известния отпреди голям скален гроб, намиращ се непосредствено до него.
Автор: Проф. Николай Овчаров
trud.bg
