Това, че живея в "провинцията" има някои предимства, но и съществени недостатъци - научавам повечето новини с ден по-късно, когато благоволят да ги разпространят Ютуб или "смрадовете" ( дезинформаторските медии - по сполучливия израз на Пламен Пасков ) . За други събития пък изобщо не научавам. Враца е мъртъв за просвета и култура град - блато, в което от три десетилетия бълбукат мутренска простащина и пошлост. То и в София е почти същото - понятието "провинция" в българския омерзителен смисъл, бе изобретено навремето от софийските цоцолани, домъкнали телесата си от село в столицата само две петилетки преди осмиваните от тях "провинциалисти".
България цяла по брой на жителите си не стига и третината на един световен мегаполис, така че противопоставянето на "столица" и "провинция" у нас звучи трагикомично ( както всичко впрочем по нашите ширини ). Но тоталната централизация на българските институции на територията на София, установена още във времената на соца, е съсредоточила и мъждукащия културен живот ( то пък един живот! ), както и производството на новини, свързани с него - само и единствено в столицата. Това е горчив обективен факт, с който никога не съм се примирявала - дори през двайсет и три годишния период, в който уж бях "софиянка". Преди да стана "европейка", тоест да потъна за още двайсет години в емиграция и анонимност.
С този отегчителен предговор обяснявам защо не реагирах веднага на новината, че президентът и "министърът на културата" са наградили n-броя интелектуалци по случай 24 май - различните "смрадове" изнасят различна бройка. Разнокалибрените постижения на въпросните интелектуалци - различни не по сфери на занятия, това е естествено, а по ръст и смисъл на техния принос - показват, че както винаги имената им са насметени в последния момент с голямата метла и някакъв случаен списък е представен за подпис на управленците - случайци. Защо всяка година се получава така? Много ясно - защото ни управлява бездуховна пасмина, за която това "награждаване" е случайно дребно мероприятие. Тя не участва в избора на наградените, не познава техните реални или мними достижения, за да внесе разумни корекции в представения от дребните чиновничета списък. Тя дори не иска "да купи" тия набедени или истински интелектуалци с раздаваните на кило награди все "по случай" - за майтап водещата от btv обяви точно така събитието "раздават награди". Сякаш застояла стока се пласира на промоция в някой МОЛ. На "властта" й е все тая какво мислят "интелектуалците" - важното е няколко десетки вратове покорно да се наведат, за да им бъде окачена една куха дрънкулка.
Тъжно ми е, когато в тая върволица от наведени вратове, забележа някой български творец и мислител, който наистина заслужава уважение. Сърцето ми подскочи, когато видях във водевилната редичка от огърлици проф. Цочо Бояджиев, известния български философ и преподавател в СУ, любимец на студентството по мое време, когато българското университетско образование беше на завидна висота, несравнима с бълваната от западните вузове полуинтелигентщина.
Няма да се стърпя и ще попитам - защо, уважаеми професор Бояджиев? Защо позволихте да Ви унижават нищожници и майкопродавци? Нима те заслужават да им отидете на крака, да се здрависате с тях, да се наведете, за да Ви провисят това смешно герданче? Та Наско е празноскитащ наркоман, назначен за гавра над българската нация, той е въплътеното отрицание на културата. А Румен Радев, който не знае нито един стих от български или чужд поет, е виновникът, който ни цялата тая компания от малоумни предатели начело на държавата. Единственият достоен отговор на българския творец е да откаже с възмущение техните унизителни "награди", да откаже да ги легитимира като "български държавници". Да вземе думата и там, на място, да разгроми тяхната пошла мимикрия! Да поиска тяхната оставка! Да им удари плесница с думи, както умее само човекът на словото!
А не като безсловесно теле да навежда глава! Това е съглашателство с унищожителите на България!
Спомнете си моралния подвиг на актьора Васил Михайлов, който отказа казионна награда от ръцете на бай Ганьо Банкянски. Той не само се превъплъти в образа на капитан Петко Войвода. Той доказа, че носи духа на капитан Петко Войвода!
А Вие какво ни доказвате, професор Бояджиев? Какво, за Бога?
Милена Върбанова
