Проблемът на съвременния свят е засилващата се тенденция на увеличаващата се пропаст между елитите и останалите хора
Възможностите, които предоставя изкуствения интелект, освобождават ученика от способността да възприема, да мисли и да помни
От съществено значение за образователния модел са уроците по история и литература
Историята на човечеството е изпълнена с факти, доказващи че знанието е в основата на промените и развитието на обществата. Този процес преминава през житейските уроци и стремежа към създаването на ефективна система на предаване и обучение на подрастващото поколение. С времето се създава и програма „обучение за цял живот“, ориентирана към различни възрастови групи за надграждане на техните образователни умения и навици.
През XXI век обаче се постави акцент върху динамичната трансформация на същностната характеристика на образователната форма на обучение. Практиката е доказала, че промените са подчинени на няколко обстоятелства – идеологическите задачи на съществуващата политическа система; на развитието на технологиите и на общественото отношение към преподавателската колегия (най-вече в средните училища).
Образователният модел през XXI век е своеобразна еманация на дълбоките обществени промени, преминаващи през задълбочаващата се криза на морално-ценностната система. През втората половина на ХХ век, в света на биполярното противопоставяне, образованието е подчинено на взаимното изключване на образователния модел на идеологическия противник. В Източния блок принципите на обучение се основават на патриотизъм, достъпен и разбираем учебен материал, както и на развиване на способността за аналитично мислене. Личностното израстване и формиране преминава през дисциплините от обществено-хуманитарната сфера – история, език, философия, религия и литература. Всяка една от тези области оказват силно въздействие върху духовното формиране на всяка една личност. Голяма е разликата между поколенията, получили образованието си през втората половина на ХХ век и тези с дипломи от ХХI век.
В западния свят образователната система, която се утвърждава и в източноевропейските страни след разпада на социалистическата система, се основава върху индивидуализма, космополитизма и авторитарното утвърждаване на предвзети тези без обективен ориентир към съществуващия свят. Неоспорим факт е, че учебниците в средните образователни училища по история, език и литература и другите предмети от обществено-хуманитарната област са сложни, с много непознати думи. Тежките и трудни за възприемане уроци предразполагат към нежелание и страх от невъзможността за разбирането на материала, засилват се съпротивата и комплексите от новото знание. Стимулира се интересът към природо-математическите науки. Неслучайно учениците от горните класове постигат високи резултати в световните и регионални състезания в областта на химията, физиката, биологията, математиката, а през последните месеци и по темата изкуствен интелект.
Възможностите, които предоставя изкуственият интелект освобождават ученика от способността да възприема, да мисли и да помни, тъй като веднага получава решението на всяка една задача от различните области на познанието. Съзнателно и целенасочено младото поколение е насочвано към безграничното виртуално пространство, което подчинява съзнанието и свежда до минимум самостоятелното и независимо мислене.
От съществено значение за образователния модел са уроците по история и литература. Битката за историята се води мащабно и последователно. Подмяната на фактите и внушенията за ролята и мястото на Съветския съюз, САЩ и Великобритания за победата над Третия Райх е в основата на съзнателно насажданата омраза и недоверие към стратегическия враг СССР (през ХХ век) и Руската Федерация през XXI век. Цензурирането и внушаваните идеологеми със засилваща се евразийска фобия формират голяма част от учениците от последните класове в аполитични и незаинтересовани от обществено политическите процеси хора. Потъването в безкрайните варианти на игри и повърхностна и бърза информация в социалните мрежи ги превръщат в асоциални и лесно контролирани и управляеми хора.
Друга промяна, която оказва съществено влияние върху образователния процес е промененото отношение към учителското съсловие. Характерно за българското общество през IXX и XX век е уважителното отношение към учителя. Респект към неговата дейност и създаваното от семейството и обществото уважение в подрастващото поколение е аксиома през годините. Разрушителните за държавата процеси на елиминиране и неуважение към семейството и институциите се разпростира и върху учителите. Многобройни са случаите на тормоз от страна на родители и на постоянни експерименти от министерството на образованието и науката с учебните планове и дисциплини. Отсъствието на устойчивост и предсказуемост на учебния процес влияе негативно на подрастващото поколение. Надеждата е в рода и семейството като своеобразен коректив и източник на истинското знание за историята и идентичността на народа.
Процесите във висшето образование не се различават от тези в средните училища. Залага се на техническите специалности. Постоянно се правят опити за оптимизиране на броя на висшите училища чрез различни финансови и икономически експерименти. В унисон със засилващата се тенденция за ограничаване на духовното развитие на младото поколение целенасочено се работи в посока на ограничаване на изучаването на политически науки и сигурност. Незнанието на историята, философията, литературата на своя народ, както и разбирането на съвременните процеси и защитата на отделната личност и обществото като цяло, са елемент от засилващите се възможности за контрол на незнаещите и немислещите.
Този процес се засилва от агресивната пропаганда, неадекватното поведение на политическия елит, последователното налагане на страх и омраза в публичното пространство и социалните мрежи.
Част от организирания обществен хаос е засилващият се спор за формите и начините на преобразуването на средното и висшето образование. Дискусиите са ориентирани в посока виртуално или/и присъствено обучение. Спорове предизвиква и налаганата политика от САЩ и ЕС джендърска политика, насочена към объркване и унищожаване на младото поколение като гарант за човешкото бъдеще на планетата Земя.
Това обаче не означава, че всичко е загубено. Променящият се свят е наситен с негативни тенденции и процеси, но това е част от човешката история. Противоборството, конфронтацията, конфликтите и войните са неизменна част от личния и обществения живот. Образованието е преминавало през различни етапи и промени. Опитите за унификация и контрол на обществата е неизменна част от тяхното съществуване. Образованието е знание, независимост и личностно израстване, което никога не се стимулирало от управляващия елит. Въпреки това всеки народ има своите имена на учени, литератори, философи и откриватели, които надграждат знанието и откриват неизчерпаемите хоризонти на познанието. Проблемът на съвременния свят е засилващата се тенденция на увеличаващата се пропаст между елитите и останалите хора.
Безкрайното виртуално пространство на практика ограничава хората в определени теми, повърхностни впечатления и засилващ се страх от реалния живот, който е много по-интересен и полезен от измисления в интернет.
Образованието винаги е било двигател на прогреса, въпросът сега е кой е оптималният вариант за процес, съчетаващ духовното формиране и развитие с нужните математически формули и технологии. Тогава ще може да се запази отделната личност и човешкото общество.
Автор: Проф. д. и. н. Нина Дюлгерова
trud.bg
Боги
1 month before
Изключително точни наблюдения, които напълно споделям. Децата са забили носове в телефоните си и просто превъртат от клипче на клипче. Не могат да се съсредоточат. Не могат да помнят. Не разбират прочетеното. Не умеят да правят анализ, защото нямат базови знания. Представяте ли си какви инженери, лекари и учители ще се пръкнат след няколко години? А управленци???
Коментирай