Българите са на едно от последните места в ЕС по неудовлетвореност от прием в болница. Ако във Великобритания се чака с месеци дори до една година, у нас този период е от няколко часа до няколко дни. Така сочат данните от проучване на Изследователски център "Тренд" и Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП). Според статистиката България е страната с най-много болници в ЕС - 53 на 1 милион души.
Сякаш тази констатация се съдържа упрек. Но и като че ли малцина си дават сметка, че профилактиката и болничното лечение са двете страни на една монета - където няма профилактика, трябва да има болници. У нас профилактиката е доста инфантилна. На всеки форум авторитетно се казва, че средствата за профилактика трябва да бъдат увеличени. Е, не става... Хората обаче стават по-болни, а разходите за лечение - по-големи. Затова заговори ли се за съкращаване на разходи,
хищните погледи
се вперват в... общинските болници.
През есента на 2009-а финансовият министър Симеон Дянков обяви, че 400 болници са много за България, достатъчни са й 100, другите 300 щели да бъдат преструктурирани, без да се закрие болница. Е, в онези 2-3 години най-много общински болници бяха изтрити от картата на България. По-късно общинските болници бяха удушавани чрез трудно осъществими медицински стандарти и високи изисквания, които принудиха лекари и сестри на средна възраст да ги напуснат. А младите - да не търсят развитието си в тези болници. Днес едва ли млад медик ще откаже професорско място в Женевския университет или директорски пост в Пастьоровия институт в Сао Паоло, за да работи в болницата в Трън.
За девет години в общинската болница в Севлиево е дошъл един специализант, а всяка година лекарският и сестринският състав трябва да се попълва с 3-5%, казва директорът й д-р Пламен Цеков. В общинските болници останаха предимно кадри в предпенсионна и пенсионна възраст и обикновено един или двама от тях щом излязат от строя, се закрива отделение. После - друго, и накрая - болницата. Така няма виновен за затворената общинска болница, а оправданието е няма кадри. Изключенията са малко. Домове за стари хора, детски заведения и др. "изсмукват" и малкото кадри, защото предлагат по-достойно заплащане на труда.
Поглед към числата
Според данни на Националния център по обществено здраве и анализи в периода 2010-2020 г. общинските многопрофилни болници за активно лечение в страната от 78 намаляват на 72. Намаляват и специализираните университетски болници, и областните, и тези за продължително лечение и рехабилитация. Но университетски и национални многопрофилни болници за активно лечение се увеличават - от 8 на 19 за 10 години!
Псевдоаргументът, че общинските болници "гълтат" много пари, не издържа. А и кризата с КОВИД-19 показа колко са важни, защото те вършеха (и продължават) същото, което и университетските. Тази криза е на път да отмине и сякаш малките болници пак се превръщат в трън в нечии очи. Малцина си дават сметка, че самата система прави болниците неравностойни. Поставени в по-ниско ниво на компетентност, те са принудени да работят по по-ниско платени клинични пътеки. Макар в тях да се лекуват пациенти с идентични диагнози като в големите, получават по-малко пари.
През последните 12-13 години много е обещавано на общинските болници. Малко е изпълнявано. Всяка сама се справя с безпаричието. Но никоя не спира да приема болни и да ги лекува.
Средният разход на един преминал болен в Университетска национална МБАЛ се увеличава от 1077 на 2036 лв. (1,89 пъти за 10 години). Средният разход на преминал болен в общинска МБАЛ от 499 през 2010 г. се увеличава на 930 лв. през 2020 г. - ръст от 1,86 пъти. Това показват данните на НЦОЗА.
В годините имаше екзотични идеи, в т.ч. спешните звена или медицински центрове да поемат работата на закрити болници. Не може да се случи, тъй като нехайното отношение на държавата към спешната помощ все още не е преодоляно. Въпреки фанфарите при раздаването на ключове на нови линейки или увеличени заплати в тези звена.
Вторачени в днешните разходи, големи финансисти очевидно трудно си дават сметка за многократно по-големите разходи в бъдеще. Защото, ако я няма малката болница наблизо, за да бъде излекуван болният, състоянието му ще стане по-тежко и той ще струва по-скъпо и на голямата болница. Дребни сметки, нали? Само дето някой преди 70 години ги е направил по-добре от днес.
И нещо, за което малцина си дават сметка. От времето на соца спешната помощ е ситуирана в сградата на общинската болница. Затова и до днес хората бъркат "спешното" с "болницата", но в наши дни първото е собственост на държавата, а второто - на общината. И общопрактикуващите лекари, и спешните звена ползват оборудването на общинската болница, коментира д-р Цеков, визирайки рентген, лаборатория и др.
От общинските болници искат промени в Закона за лечебните заведения. Държавата както по закон заделя ежегодно средства за придобиване на дълготрайни активи на болниците, които са държавна собственост, да заделя и за общинските. И държавните, и общинските болници са създадени с пари от данъците на гражданите. Затова всеки здравноосигурен би трябвало да има достъп до тези лечебни заведения, без да доплаща.
Бъдеще - неясно
Никой не може да каже какво ще стане с малките общински болници след половин или една година. Особено ако продължават да бъдат третирани като търговски дружества. Но истинският проблем не е на държавата, на общината или на отделната болница. Той е на човека от малкия и отдалечен град, от селцето, когато се разболее и не може да стигне до доктор, до рентген или до лаборатория.
Картината е мрачна, не защото е възможно още общински болници да се закрият, а защото няма здравни звена, които да са така подготвени и структурирани, че да поемат на 100% дейността им. А и никой не се замисля. Изход може би има. И той не е някой да налива пари в тези болници, а да ги оценява според свършената работа.
Д-р Неделчо Тотев, председател на УС на Сдружението на общинските болници: Крайно необходими смеОбщинските болници са възникнали с цел да задоволят здравните потребности на населението от съответния регион. Те са единствените, които осигуряват качествена, непрекъсната, достъпна, денонощна, безотказна медицинска помощ. Разполагат с лаборатория и рентген в региона. Имат кадрови капацитет да осигуряват качествена консултативна помощ на спешните звена в региона. Не сме незаменими, на в момента сме крайно необходими на здравната система. Ако сега сложим кръст на общинска болница, това, което изброих няма да го има.Не са малко незаетите практики в райони, в които има общински болници. Когато човек няма джипи всекидневно, няма лаборатория и рентген, как може да говорим за здравеопазване в XXI вeк? Това не напомня ли на д-р Куин лечителката?Мнозина смятат общинските болници за апендикса на системата - колкото по-рано бъде отрязан, толкова по-добре. Защото смятат, че те изразходват средства, без насреща да има видим резултат.Демагогия е, ако се каже, че спешните звена могат да поемат дейността на общинските болници, ако те бъдат закрити.Доц. д-р Георги Йорданов: Да станат защитениВитае идеята за закриване на общински болници и преструктурирането им в някакви звена, подобни на спешната помощ. БСП категорично е за запазване на общинските болници! Без тях здравната система ще се срути, а хората в тези райони ще останат без медицинска помощ.В демографски слабите райони общинските болници трябва да придобият статут на защитени - финансирането им въз основа на клинични пътеки да не е водещо за тях. То да става на базата на предоставената медицинска помощ и като философия да е по-близо до финансирането на спешната помощ, а не на търговските дружества.
автор:Аида Паникян
duma.bg
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.