Срещнах това момченце снощи на събора в село Железница. Има два дни събор, който е и днес, и продават всякакви неща. И всичко е скъпо. Миризми се носят навсякъде. И има една улица срещу сцената, която са я направили като на морето - отляво и отдясно сергии. И там в края видях нашия герой. Седи си кротко и никой не се спира при него!
Седях и го гледах и исках да видя колки хора ще спрат да го подкрепят - за 10 минути нито един човек. А като отидете около сцената - пиене и ядене на корем. Дават пари за бири, алкохол, кебапчета и цаца. Ядат като за последно. Крещят като за последно. Кефят се и играят кючеци и свиркат. Обаче момченцето не го забелязват. По-важно им е да изядат света и да се накефят на музиката от сцената.
Приближих се към момчето и му казах, че цената му е много адекватна - 1 евро за чашка оранждава. Попитах го има ли линонада и той ми каза, че е имал 1 шишенце, но е свършила. Все пак някой е спрял. За цялата вечер е изкарал 16 евро. И си викам колко е тъжна тази държава, в която живея… Имаше буквално хиляди хора, ама хиляди на този събор. Не можеш в цялото село да си намериш място да паркираш. Не можеш да се разминеш на площада. Опашките огромни за бира и цаца. А при момчето са спрели точно 16 човека от хиляди. Само 16 човека, които са искали да подкрепят малкото момченце… Ах, колко тъжна България.
Попитах го кой е правил оранжадата. Той се усмихна свенливо и каза той с малко помощ от баща му! Казах му, че трябва много да се гордее какъв прекрасен баща има. Попитах го за какво продава. И той ми каза, че иска да си има парички, защото не се знаело какво ще се случи утре и че било хубаво човек да има пари за черни дни. Седях и го гледах и си казвах колко е яко да има млади и възпитани деца в тази държава. И че трудът изгражда, а да цениш парите от малък те прави отговорен човек!
Купих си оранжада и нарочно не му помогнах в сипването. Беше много сладък как държеше бутилката с едната ръка, а се опитваше да сипе с другата. Беше му трудно, но не трябва да се помага за всичко на децата. Трябва да се учат, че не всичко в живота е лесно. После ми сложи нарязано портокаче и мента. Адски готино ми стана. Беше помислил и за малките детайли. Не ми изля оранжадата и да бягам, ами имаше и добавка към питието. Което е толкова готино, защото на доста места ти дават някаква измислена оранжада под формата на сироп и да заминаваш. А тази беше домашна и направена от това момченце.
Днес пак е там. Събор в село Железница. Казвам ви го, защото имаше хиляди хора и все някой ще отиде. Търсете го в края на пътеката. Кротко и добро момче, което снощи да е изкарал 20 евро макс. Днес му помогнете да изкара 200 евро! Да, трябват само 200 човека да минат и да си вземат. Малкият ще тича до тях да прави екстра лимонада за клиентите, но нали така е в бизнеса - трябва да се разраства и да върви напред! Помагайте на малките сладурчета. Те са бъдещето, а имаме нужда точно от такива хора - възпитани и научени на труд!
Борислав Борисов
Валентин Любенов
4 weeks before
Аз бих си купил три чаши.Не една чаша за 3 евро.А,3чаши за по 1 евро.Това не е милостиня,и това дете не проси милостиня. Защо,обаче няма повече такива деца?
Коментирай