От едно известно време насам, предвид разни случки в нашия обществено-политически живот, си мисля кое е по-опасно за нас - войнстващата глупост до степен на социална олигофрения или наглостта и арогантността, които са в такава степен доминиращи като личностови характеристики у някои индивиди, че ги карат да смятат себе си за неподлежащи на морално и кодексно наказание.
Нагледахме се на представители и на двата вида социално неприемливо поведение. Но най-страшна е комбинацията от двете. Особено когато тази комбинация се налага като норма на поведение, издига се в ранг на държавна политика. И, разбира се, бъдат качествено обслужени от медиите, представени от дръжки на микрофони и псевдожурналисти, които са на хранилка.
Това е част от психопатизацията на обществото, която е в корена на много голяма част от проблемите ни - наркотици, война по пътищата, повсеместна агресия, насилие и изобщо всички белези на цивилизационния упадък, в който сме завъртени като в мощна спирала, водеща към дъното.
Цветеслава Гълъбова
Иван Пеев
преди 6 месеца
Преди години, на първия етаж в блока ни, живееш един старец. Здравословно не беше добре, никой не го посещаваше. Срещах го почти всеки ден като се прибирах от работа. По инерция, преди да взема асансьора проверявах пощенската кутия. Тя винаги бе празна, защото времето на абонаментите бе приключило. Един ден старецът ме спря, усмихна се и ме попита: "Ти писъл ли си на някого?". Отговорих отрицателно, а той добава: "Тогава защо надничаш в пощенската кутия?" Спомних си тази случка покрай сегашните избори и болезнено ниската избирателна активност. Политиците не пишата на хора, не се срещат с хората, не се сещат за хората, а проверяват (надничат) в избирателните урни. Както е казъл народът - е, па нема! Какво ни остава, да спрем да гласуваме? В момента се получава така - шепа илитерати определят съдбите ни за години напред. Жалко е... И не е никак демократично. Живеем в условията на ПАРТИкрация, а ДЕМОкрацият е заровена под купчина закони.
Коментирай