Президентът Румен Радев ще назначава членовете на Централната избирателна комисия, ако се стигне до избор на нова ЦИК. Мандатът на сегашната изтича на 21 март, но двете основни партии в Народното събрание – ГЕРБ и БСП, затънаха в бурни спорове дали да се спази закона или сегашната ЦИК да проведе следващия вот, за да не настанел хаос.
БСП категорично настоява да се спазва мандатността и да се пристъпи към процедура за избор на нова комисия. Социалистите внесоха и проекторешение за избор на нов състав. Мандатът на ЦИК е пет години и до 21 февруари трябва да бъдат избрани новите членове.
От ГЕРБ твърдят, че е по-добре сегашните членове да проведат изборите, тъй като имали опит. За да стане това, те трябва да отхвърлят проекта на БСП и да внесат свой за удължаване на мандата на сегашната ЦИК.
"
Ако сега изберем нова Централна избирателна комисия, няма да имаме честни избори. Това заяви в прав текст председателят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) два часа след като БСП обяви, че мандатът на сегашната ЦИК изтича на 21 март и дотогава трябва да бъде назначена нова, както изисква законът. Според Кирилов целта на това искане да се спази законът е "да се подрие изборният процес чрез една нова, неподготвена, нестикована, некомпактно и организационно стъпила в правомощията си нова ЦИК".
Изглежда обаче, че основните опасения на ГЕРБ са свързани с президента. Според Изборния кодекс председателят на ЦИК, заместниците му и секретарят се гласуват от парламента. Членовете обаче се назначават от президента по предложенията, направени от партиите и коалициите в Народното събрание. Място в ЦИК имат и политическите сили, които не са представени в националния парламент, но имат евродепутати. В момента това са „България без цензура“ и ДСБ.
Според конституционалисти държавният глава не може да откаже да издаде указ за предложените имена, но огромен проблем може да възникне около текста, че „при назначаването на членовете на Централната избирателна комисия се запазва съотношението между парламентарно представените партии и коалиции.“
Проблемът идва оттам, че Изборният кодекс от 2014-а, известен като „Кодекса на Мая Манолова“,
не е фиксирал броя на заместник председателите на ЦИК. Те може да са и двама, и четирима, и петима. Ако са повече, това намалява броя на членовете, които назначава държавният глава, мъчейки се да запази съотношението между парламентарните сили. Това вещае по-скоро хаос и скандали в навечерието на евровота.
Има и коментари, че
ГЕРБ се страхуват от сянката си, когато става дума за президента Радев.
Предполага се, че той можел да не одобри някои от предложенията, въпреки че според Кодекса такава опция няма.
Досега не е имало случай президент да не подпише указ за предложен от партия или коалиция член на ЦИК.
По закон ЦИК има 18 членове и ако се стигне до избор на нов състав, те ще бъдат точно толкова. В Кодекса обаче има и друг недостатъчно обмислен текст, който дава възможност съставът й да набъбва, тъй като всяка партия или коалиция, която вече е в НС или ЕП, има право да предложи свой кандидат. Затова в момента ЦИК е от 23-ма. Тоест, вътре има представители както на партии от сегашните парламент и ЕП, така и на АБВ, НДСВ. Няма процедура, при която те да губят местата си в ЦИК, ако вече нямат представители в НС или ЕП. При актуализиране на състава на ЦИК обаче това ще стане.
Изборът на всички членове на ЦИК минава през публична процедура.
http://epicenter.bg
