Широко рекламираната от медиите на обвиняемите от българската прокуратура олигарси Прокопиев и Донев конференция, с участието на румънската прокурорка Лаура Кьовеши, всъщност се превърна в поредното фиаско, сътворено от зависимия от задкулисието председател на Върховния касационен съд Лозан Панов. Предварително подбрани „с покани“ гости – предимно съдии от грантово зависимия Съюз на съдиите в България, както и представители на финансирани от Джордж Сорос НПО-та, бяха основните участници в неприкритото предизборно мероприятие на олигархичната партия „ДАЙ България“ на проваления бивш правосъден министър Христо Иванов. Мантрата „румънски модел“, развявана от Христо Иванов и присъдружните му медии от месеци, всъщност и вчера отново разкри истинската цел на олигархията – завладяване на единствената останала работеща част от правосъдната ни система – прокуратурата. Отколешната мечта на Прокопиев, Донев и Цветан Василев да сложат ръка на държавното обвинение, минава според тях в създаването на „независим“ от сега действащия главен прокурор разследващ орган за корупцията по високите етажи, но разбира се – зависим именно от олигархията. С напълно прозрачна цел – сваляне на всяка отговорност от самите тях – и за престъпната приватизация в която са участвали, и за укриването на данъци в особено големи размери, и за източването на КТБ. Не случайно заглавията в „медиите“ на Прокопиев и Донев след конференцията, акцентират само и единствено на „независима специализирана прокуратура“, едва ли не като панацея за всичко, от което боледува държавното ни управление.
Повече от ясно е обаче, че проблемът в българската правосъдна система изобщо не е там, където удобно и конюнктурно за себе си, го „търсят“ олигархията и партийните й протежета. Цялото общество вижда, че проблемът е основно в овладения от самите тях български съд, който съд безочливо, гледайки в очите роднините на жертвите, оправдава убийци, крадци и изнасилвачи, бави съдебните дела, подиграва се с обикновените граждани и с усилията на МВР и прокуратурата, занимава се с всичко друго, включително и с политика, само не и с това, за което всъщност е призван – да правораздава в името на народа. Защото и самата госпожа Кьовеши ясно и недвусмислено потвърди, че именно съдът е този, който е господар на процеса, като прокуратурата в Румъния не прави изключение от това правило.
Истината разбира не интересува пионките на задкулисието, а страхът на Лозан Панов от неудобните въпроси, които щяха да му бъдат зададени именно относно това, защо ръководеният от него български съд е зависим и не правораздава качествено, породиха и поредния грозен скандал. Евродепутатът Николай Бареков, който публично оповести въпросите си към Панов, не беше изобщо допуснат в залата, в нарушения на всякакви правила и норми за поведение. На присъстващите журналисти от „неудобните“ за председателя на ВКС медии, думата пък изобщо не беше дадена. Това страхливо и жалко поведение, абсолютно недостойно за най-висшия магистрат в държавата, обаче е твърде показателно, защото така маските окончателно бяха свалени. Защото „Не на страха“, отдавна се превърна за Лозан Панов в „Да, на съдебната благотворителност“, и както самият той признава – съдът не работи, а в България „най-шумните случаи задължително приключват с оправдателни присъди”.
Но не се страхувайте от въпросите, господин Панов, защото не може да заглушите със съдебна охрана гласа на хората, които искат просто и ясно да им отговорите:
1. Защо действията ви имат политически характер? Защо не градите институционален диалог, а тъкмо обратното – рушите го с подобни “активни мероприятия”.
2. Защо, когато настоявате Румъния да дава пример за борба с корупцията, не поканихте съдии или ръководителите на съдилищата, които постановяват осъдителни присъди за корупционни престъпления?
3. Защо за пореден път злоупотребявате с институцията, която представлявате и я ползвате за постигане на властовите амбиции и политическите цели на задкулисни кукловоди от олигархичния кръг “Капитал”? Докога смятате, че политизирането и обслужването на олигархични интереси ще е приоритет в работата ви на председател на ВКС?
4. Защо притискате магистратите, защо им налагате забрана да обсъждат, да търсят най-добрите и достойните измежду тях, за да ги номинират като кандидати за следващия Висш съдебен съвет?
5. Как бяхте избран за председател на ВКС? Помните ли, че тогава проваленият правосъден министър Христо Иванов умишлено бойкотира избирането ви? Ако смятате, че изборът ви е бил продукт на задкулисни договорки – защо не дадете пример и не подадете оставка, за да се проведе “прозрачен” и “честен” избор?
6. Какво правихте с адвокат на Цветан Василев на пиянски запой, как ще обясните снимките, които доказват това?
7. Наясно ли сте как се разпределят делата в СГС? Защо има случаи, в които дела на една и съща фирма, се падат при един съдия?
8. Как ще коментирате политическата дейност на члена на Висшия съдебен съвет Калин Калпакчиев, който оневини подсъдимите по делото САПАРД, докато в Германия същите хора излежаха присъдите си? Нормално ли за вас Калпакчиев да общува неприкрито с Христо Иванов – лидер на „ДАЙ България“?
9. Защо уволнявате неудобните за вас служители от ВКС, без оглед на професионализма им, а на тяхно място назначавате удобни протежета? Господин Панов, и да заключите за пореден път зала „Тържествена“ на ВКС, тези въпроси остават, и ще ви бъдат задавани всеки път, когато погазвате правилата и морала, както и всеки път, когато се опитате по недостоен начин да заглушите свободата на словото и правата на обикновения гражданин. Защото зависимостта е до време, но липсата на човешко достойнство и съвест е завинаги.
От Ивайло Крачунов
trud.bg
