Kолко малко знае и колко много може. Така могат да се опишат отношенията на Столичната община с реките ѝ. За град, изграден върху водно богатство, София никога не е обръщала особено внимание на реките си. Освен, че част от тях са вкопани под земята, тя дори не знае как се казват реките в различните части, откъде минават, в какво състояние са.
Затова са впечатляващи усилията на граждански организации да създадат първата карта на Перловската река в града по собствена методология. Тя не претендира да е най-изчерпателната, но открива една добра основа, по която може да се работи. Скоро картата ще бъде достъпна за всички в дигитален, интерактивен формат.
Това е съчетано с четвъртия поред фестивал "Реките на София", който преобразява градските канали в приятни места за разходка.
Тръгнали по пътя към преоткриването им, три организации ("Колективът", "Едно дърво", "Екипът на София") виждат многото лица на Перловската река. По нея се срещат плодове, зеленчуци и риба. Срещат се и (там, където е мръсно и се влива незаконна канализация) събрани клони, насъбрали боклуци, които са предпоставка за наводнения. Реката по естествен път, изглежда, се развива, и чака да бъде открит потенциалът ѝ.
Такава е и идеята на организаторите на фестивала - фондация "Колективът". Те искат да отправят послание към жителите, общината и отговорните институции за нуждата от дългосрочна трансформация на реките, като по време на фестивала показват с временни намеси колко хубаво би могло да бъде.
Перловската река отвътре
Екип от трима души е картографирал реките на база наличната информация, като после е направено и теренно проучване на място с различни измервания: дебит, pH, разтворени соли с лентички и измервателен уред. Още повече, събраните материали разказват интересна история за многото лица на реката. По нея са се завъдили например чери домати, дини и пъпеши, срещат се и риби, вкл. сом и балканска пъстърва, а на други места, където е мръсно и се цапа с незаконна канализация, дебнат опасности. Организаторите предлагат всеки да се потопи в атмосферата на реката чрез VR разходка, която е част от програмата на фестивала.
Картата най-общо представлява серия от алгоритми, през които се преминава, за да се стигне до повърхностни водни тела, вкл. с данни за релефа, като после е направено теренно проучване на Перловската река, за да се направи методология, по която впоследствие да се картират всички реки на територията на Столична община, обясни ландшафтният арх. Александър Петров по време на откриващия панел "Пулсът на Перловската река" в четвъртък.
Системата е направена по подобие на платформата "Едно дърво", която разработва уеб базирана ГИС система за дървесната растителност, поясни ландшафтен арх. Симеон Малинов.
Кърпички и риба
По трасето на реката (изследваната част е от бетонното корито при "Христо Смирненски", през околовръсното до края на Ботаническата градина) буквално се крият чудеса. Иво Анев, който е доктор по икономика и изследва водите на София, разказва, че по пътя са открити естествено създадени екосистеми, вкл. самозавъдили се плодове и зеленчуци, като има и различни видове риба. "Реката е жива и от нас зависи да се грижим за нея", казва той.
На други места обаче, като например при моста "Чавдар" по съоръженията се натрупват много боклуци, които задържат водата и това може да доведе до наводнения. "Мокрите кърпички са един от най- фундаменталните проблеми. Те оставят един слой пластмаса, който не е лицеприятен", споделя Анев. Екипът се натъкнал и на "откритие" - при театър "Сфумато" има две тръби, от които извира голямо количество чиста вода, която може да се използва, но вместо това се излива в Перловската река.
Най-големият проблем е незаконното вливане на отпадни води и изхвърлянето на битови отпадъци. Призивът на Анев е, че отговорността е на всички и "дори трябва да се отделим малко от институциите, да мислим по-човешки".
