Отварям очи, пускам телевизора, а от екрана анални фисули.
Първи се появяват семейство Адамс начело с Ернестина Шинова и брадатия Кузман. Вкупом ми викат – изпълнихме! Кво изпълнихте бе, къде ми е македонския паспорт?!
Тишина. Отговор няма. Намазвам се обилно с цикатредина назална мас. За да съм готов. Че идват и други.
Следващ на екрана лъсва Марешки. Подписва се. Заболява ме корема. Отивам до тоалетна. Разстройство. Гадост. Отписвам го.
Пльок.
Следват жълти чорапи. Викам си, аааа, браво, най-накрая демократ! Незаконно строителство, лесбийки, планински пътеки – красиво стадо скорци гонят къщата на Доган по жълтите павета. А той им маха. Усмихнато. Уффф, че сладко!
След “умните” по естествен път ми се допушва канабис. И то точно навреме. Щото в този момент в ефир се появяват моите хора. Мрачни, но решителни! Веднага се изправям, заставам изпънат и козирувам. “Спутник V” излита за Занзибар от 3 коловоз…
Замислям се. Байдън няма да е доволен. Че ние нямаме кьорав негър в политиката бе! Е, имаме, разбира се, но не са черни. Хрумва ми, че може да боядисаме Ал Йо в черно. Металик. Ще стане перфектен. С вакум на устата и подгряване на гъза. Какъв фейслифт! Какъв саниран негър е всъщност Ал Йо!
Абе, фисули. Анални фисули искат прошка от екрана. Е, прощавам ви, казвам си аз на глас, докато паля свещ пред снимката на чекмеджето. Кръстя се три пъти, а после взимам чук и го правя на трески.
Ще прощавате, ама много некачествено генно строителство у нас. Някой яко си играе с ДНСК-то на ДНК-то. Толкова много вирус и все в ефир.
Простете ми, ако бъркам.
Васил Петев
Afera.bg